Ангел Семерджиев е един от несправедливо забравените пловдивски кметове - интелектуалци и общественици, допринесли за културния възход на града. Виден издател, журналист, обществен деец. Емблематична фигура на столицата на Източна Румелия, съратник на Захари Стоянов, издател на дългогодишния вестник  „Пловдив”. 

Ранните години на Семерджиев са особено драматични. Роден е през 1861 година в Батак, син е на Велика Газанчова и Петър Семерджиев. 14-годишният Ангел е сред малкото батачани, спасени по чудо от клането в храма „Света Неделя” заедно с майка си и малкия си брат Георги, тогава бебе, от техен семеен приятел - българомохамеданина Ахмед Кавалов от Дорково. 

Оцелялото семейство се приютява в Пловдивския метох. С подкрепата на епископ Гервасий Ангел завършва Пловдивската мъжка гимназия „Александър Първи”, като живее във френския пансион, където научава езика. Учителства за кратко в родния Батак. 

В началото но 80-те години на 19. век като столица на Източна Румелия Пловдив става център на борбата за съединение на разпокъсаните от Берлинския конгрес български земи. Семерджиев се връща в града, където става активен журналист, издател, участник в съединисткото движение. С възрожденския учител и публицист Иван Найденов са сътрудници в печатница „Напредък”, където се печата знаменитият вестник  „Борба“ на Захари Стоянов. 

От 1883 г. Семерджиев е част от екипа на вестник „Южна България”, на когото скоро става главен редактор. Изданието е орган на либералната партия в Източна Румелия, която ръководи съединисткото движение. 

През февруари 1885 г. видни пловдивски патриоти, сред които Захари Стоянов и Иван Андонов, създават БТРЦК за Съединението с десетки тайни комитети. Ангел Семерджиев е определен да оказва помощ като агент куриер на революционната организация. 

„За да се въведе ред и закон, за да се възстанови свободата, трябва да си отиде пашата, отдето е дошъл, а двете части на България да се съединят час по-скоро в едно  политическо цяло”, пише Семерджиев в „Южна България”. 

Той поема риска да отпечата в печатница „Напредък” устава на Българския таен централен революционен комитет и възванието за Съединението. 

В „Строители на съвременна България”  Симеон Радев описва как на 3 септември 1885 г. БТЦРК обсъжда евентуален план за нападение над генерал-губернатора на Източна Румелия Гаврил Кръстевич от хора, скрити в печатницата. Това показва огромното доверие, с което Семерджиев се ползва сред водачите на революционния комитет. 

Заради участието си в антиправителствени прояви през пролетта на 1885 година Семерджиев е арестуван и съден. 

На 6 септември 1885 г. е осъществен народният идеал за обединение на отечеството. Сърбия, чиито интереси са застрашени от по-голямата българска държава, ни обявява война. Семерджиев заминава на фронта като доброволец. 

На 29 април 1886 г. започва да издава значимия вестник  „Пловдив”, излизал повече от две десетилетия. Семерджиев е притежател, директор и отговорен редактор на един от най-авторитетните и дълго списвани вестници след Освобождението.  Наричали го свойски „Семерджиевата газета”. Изданието имало постоянни рубрики за дневни новини, последни новини, новини по телефона, за получаването на които се използва специален телефонен пост.  

Програмата на „Пловдив” е „България на българите!”. Изданието, което има огромен авторитет, преустановява съществуването си едновременно със смъртта на Семерджиев. 

Вестникът става основна трибуна на организаторите на Първото българско земеделско промишлено изложение през 1892 г., което нарежда града сред панаирните центрове. „България тържествува” е челното заглавие в деня на откриването на Изложението - 15 август. „Българино! Ти показа своето достойнство на бойното поле, когато защити с кръв милото си отечество, а сега даваш неопровержимо доказателство за достойнството си и на промишленото поле, за любовта си към напредъка!” - така Семерджиев изразява гордостта си от направеното за 14 свободни години. 

Той е натоварен да произнесе приветственото слово от името на пловдивското гражданство към високите гости - княз Фердинанд, премиера Стефан Стамболов, финансовия министър Григор Начович. 

Семерджиев е член на журито на Изложението и е сред малцината щастливци, летели над града с балона на французина Йожен Годар. 

Семерджиев е кмет на Пловдив - от 1 април до 1 юни 1893 г., като председател на градската тричленна комисия  -  временно градско правителство в период на избори. Точно в неговия мандат започва озеленяването на хълма Бунарджик, който дотогава представлява голо, неприветливо каменливо възвишение.    

По-късно е общински съветник и народен представител от Народно-либералната партия, чийто лидер е Стефан Стамболов. 

Отдаден изцяло на мисията си Ангел Семерджиев късно създава семейство. Жени се за Стефанка Стефанова от Сливен, от която има три деца - дъщери Велика и Зорница и син Любомир. Само  два месеца след раждането на сина си Семерджиев умира, едва 45-годишен, на 3 април 1907 г.  Оставя три сирачета, за които се грижи и брат му Георги - виден пловдивски адвокат. Некрологът, издаден от вестник „Пловдив”, гласи:  „Скромен и тих, той не парадираше със себе си. Умря беден, защото бе честен”. 

Издигат  паметник на гроба му зад главния вход на Централни гробища. За съжаление днес няма следа. Липсва и паметна плоча на мястото на прочутата печатница на Ангел Семерджиев - на ъгъла на улиците „Отец Паисий” и „Патриарх Евтимий”. Няма и улица на негово име.

Наследници: Внучката Румяна - издател в Ню Йорк

Ангел Семерджиев, спасен по чудо във въстанието, връща жеста, като приютява две сирачета - Ангел Станков и Коста Стефанов. Станков е многократен народен представител и 20 години председател  на адвокатската колегия в Пловдив, а Стефанов става професор, университетски преподавател по английски език. 

Преките наследници на Ангел Семерджиев са емигрирали през 70-те години на миналия век в САЩ. Внучката му Румяна Иванова е редактор и издател отвъд океана. Сред най-известните  творби е „Дружелюбният Манхатън”. Иванова е сред видните фигури в отдела по славистика на държавната библиотека в Ню Йорк. Дъщеря Калина Иванова, която работи в САЩ като филмов художник - сценограф, печели една от най-авторитетните награди - Еми.  

 Родственици на Ангел Семерджиев в Пловдив по линия на брат му Георги са професор Цанка Андреева, бивш преподавател по пиано в АМТИИ с многобройни публикации, и доцент д-р Невена Андреева - известен специалист по паразитология.

 
Кметът, спасен от Баташкото клане
Кметът, спасен от Баташкото клане
Кметът, спасен от Баташкото клане
Кметът, спасен от Баташкото клане
Кметът, спасен от Баташкото клане

Кметът, спасен от Баташкото клане

Източник: Марица