Мая Василева е полицейски инспектор в Районно управление-Каварна към Областната дирекция на МВР в Добрич.

Длъжността, която изпълнява, е по-скоро по линия на Пътна полиция и я съвместява с другите длъжностни характеристики, които се изискват за полицейски инспектор в районно управление, пише pronewsdobrich.bg.

Завършила е специалност История и археология в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”, учител е по история. След това завършва Полицейска школа в Академия на МВР във Варна.

Семейна е, има дете на 7 години, което е в първи клас. Съпругът й също е служител в МВР – в Гранична полиция.

- Инспектор Василева, как една жена решава да стане полицай? Какво Ви накара да изберете тази професия?

- Колкото и травиално да звучи, още от малка исках да стана полицай. Такъв е мечтал да стане и баща ми, но поради независещи от него обстоятелства не са се случили нещата. Съпругът ми реши да кандидатства в полицията и аз на шега реших и да кандидатствам с него. Просто се случиха нещата, за което съм много щастлива.

- Какви са основните Ви задължения като полицейски инспектор?

- Основните ми задължения в момента са по линия на пътната безопасност, превенция и недопускане на пътни инциденти. Всичко в ежедневната ми работа, която изпълнявам, е строго определено и в тази насока. Основната ни дейност е да следим за спазване на правилата на движение, превъзпитание на водачите с цел недопускане на нарушения от тяхна страна.

При установено нарушения да налагаме съответните санкции и превантивни мерки спрямо водачите. В зависимост от тежестта на нарушението санкциите и превантивните мерки спрямо Закона за движението по пътищата и другите закони, с които работим, са различни.

- Как Ви възприемат водачите, когато ги спрете на пътя и видят, че сте жена?

- От десет години съм служител на МВР. Когато започнах в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР във Варна бях единствената жена пътен полицай. Тогава имаше единични колеги жени и към него момент може би е правело някакво впечатление. Дори се е случвало когато работим по линия на пътна безопасност и извършваме контрол на водачите без да им подаваме палка да спрат тъй като не бяха виждали жена пътен полицай.

Към момента с гордост мога да кажа, че жените сме много повече. А и това се наблюдава в световен мащаб, не само във Варна, Добрич или България. Както знаем, все по-често се срещат жени полицаи, жени военни и жени, изпълняващи професии, които назад във времето са е считало, че са мъжки.

Важното е да отбележа, че след тези 10 години по нищо не отстъпвам на мъжете колеги, защото смятам, че съм натрупала достатъчно професионализъм, познания и самоувереност благодарение на стажа, опита и познанията, които съм придобила назад във времето.

А може би това се дължи и на подкрепата от колегите и ръководството, която имам в момента и която съм получавала и назад в годините. Благодарна съм на всички колеги и ръководни служители, с които съм имала и имам досег.

- Кои са по-добри, по-внимателни водачи – жените или мъжете и защо?

- Както във всяка една професия или начинание, съответно има добри шофьори – мъже или жени. Дори не зная защо трябва да се определя кои са по-добри, въобще да съществува такъв въпрос в обществото. Това, което мога да кажа от практиката си, е, че жените са по-дисциплинирани, по-внимателни от мъжете.

Благодарение на това, че мъжете изпитват някакви опасения и предразсъдъци спрямо жените, това е техният начин да покажат, че грешат и това ги стимулира да бъдат по-внимателни и по-разумни.

- Какви са наблюденията Ви – стават ли по-дисциплинирани водачите на пътя през последните години или тенденцията е обратна?

- Старанията и усилията, които полага МВР, са безкрайни в тази насока с цел превъзпитание на водачите за недопускане на пътните инциденти и намаляване на пътнотранспортния травматизъм. Това е един от основните проблеми, с които се бори МВР през последните години.

Провеждат се редица срещи с различни участници в движението от различни възрастови групи – посещаваме деца дори от детската градина, провеждаме срещи с учители, с родители.

Ежедневно аз и моите колеги участваме в различни полицейски операции точно по линия на безопасност на движението, които смятам, че имат много добър ефект за намаляване на предпоставките за настъпване на пътните инциденти.

Ежедневно се залагат точки на контрол на скоростния режим както по главните артерии и главни пътища, така и в самите малки населени места.

Смятам, че това от своя страна провокира водачите да бъдат по-предпазливи, по-внимателни, тъй като се научават, знаят, очакват, че в този момент ще има поставено някъде техническо средство, което евентуално може да ги заснеме. Това от своя страна намалява със сигурност предпоставките за настъпване на пътни инциденти поради движение с несъобразена скорост с пътните условия.

Обществото вече е достатъчно осведомено за това, че повечето пътни инциденти настъпват заради превишена или несъобразена скорост с пътните условия.

Поставянето на такива точки за контрол и технически средства, смятам, че имат много добър ефект и превъзпитава определено водачите.

Доказано е от последните проучвания на специалистите, които работят по пътна безопасност, че заради разсеяност на водачите се допускат много пътни инциденти – при управление на МПС докато говориш без устройство, което позволява ползването му без участието на ръцете. Също така обръщането, комуникирането с пътниците на задните седалки.

Всичко това се следи от нас и се стараем да превъзпитаме и да влияем върху водачите.  

По линия на превенция на пътна безопасност в ОД на МВР работим по проект за създаване на детска книжка, която да обхваща учениците от първи до четвърти клас. Нарекли сме я „Движение по правилата”.

Това е един детски полицейски бележник с различен вид нарушения, за които децата трябва да контролират родителите си докато управляват съответното моторно превозно средство – дали си поставят колан, дали нарушават сигналите на светофарните уредби, маркировки, дали пропускат пешеходци и т. н.

Разделени са различните видове нарушения по дати. Когато родител допусне нарушение саморъчно  се разписва в този бележник, признавайки си вината.

Подобна инициатива имаше и в ОД на МВР във Варна и тя даде много добър ефект върху самите родители, тъй като се стараят поне в присъствието на децата си да не допускат нарушения.

- Кои са най-трудните моменти в работата Ви?

- Трудните моменти са всекидневни, както във всяка една професия. При нас нещата са малко по-непредвидими, много по-сериозни. Елементарното, което мога да посоча, е при налагането на санкции на някои от водачите – било съставянето на различен вид глоба било под формата на акт за установяване на административно нарушение или глоба с фиш.

Понякога това предизвиква или провокира гняв в някои от водачите и настъпват конфликтни ситуации. Другото е получаване на сигнал за пътен инцидент, при който има пострадали лица и особено деца.

При пътуването към мястото на произшествието нагласата и емоциите, които изпитва всеки един от нас – пътен полицай или полицай, са неописуеми. Посещението на място носи отговорности и трудности, защото понякога можеш да пристигнем преди медицинските служители и се налага да осигурим първа долекарска помощ, да обезопасим мястото.

Случва се да има обилен валеж, снеговалеж. Това е опасно, трудно, но се справяме и продължаваме напред. Нашата основна цел е да запазим живота и здравето на хората доколкото е възможно и зависи от нас изобщо.

- Кога чувствате най-голямо удовлетворение от професията си?

- Може би когато съм била полезна и съм спасила някого.

Мога да посоча –  дори когато сме заловили даден водач, който си е позволил да седне зад волана след употребата на алкохол или наркотични и техни аналози и по този начин сме предотвратили евентуален пътен инцидент, тъй като водачът в този момент не възприема обстановката, действията му са нелогични и по този начин може да застраши живота на моето дете, на вашето, на вашата майка, баща, брат, сестра.

Така че това само по себе си, според мен, води до голямо удовлетворение и има достатъчна тежест.