Един от най-хубавите квартали на Бургас в началото на 20-и век е Кумлука, днес територия, която е недостъпна за простосмъртните. Гетото от три десетилетия е окупирало цялата зона около морето и хубавия Южен плаж на Бургас, а някога там е имало квартал, носещ романтиката на морето. 

Публикуваме интересна разработка на Гергана Костова за Стария Бургас:

Легендите разказват, че в прастари времена света си разделили шестима братя светии. На Св. Николай Чудотворец се паднали бурните води и морските ветрове. Той станал и пазител на бедните и несправедливо осъдените - една малко позната негова мисия. Е, ние избрахме нея за отправна точка в нашата празнична разходка „в сепия“.

Разходка из една от най-малко познатите части на града – „Акациите“. Там хората са се заселвали за малко, често прокудени от родните си места, с надеждата оттук да се преместят в центъра на града. Тази малка спирка е притисната между Бургаското езеро, Пристанището, „Възраждане“ и околовръстния път за Созопол. И макар днес да минаваме край нея без да се заглеждаме, в миналото там е живеела една задружна общност от хора, различни колкото краищата на страната, и еднакви в своето усърдие, трудолюбие и вяра. Тези хора не са се разхождали в Морската, а в Ловната градина.

Не са празнували в Морското казино, а на поляната „Къндрите“, не са ходели на Морските бани, а на плажа с изгарящ черен пясък в края на града, който тогава е бил изключително чист. „Акациите“ се заселват след Освобождението.

В квартала първоначално идват пристанищни работници и носачи на вода от местността „Сладките кладенци“, която по това време захранва с питейна вода Бургас. Кварталът е първата спирка на много бежанци  от Беломорска Тракия и Македония. Така попада в него и нашата героиня Дочка Едрева:



Майка ми и баща ми са изчакали да дойда на бял свят, за да напуснат Малко Търново в търсене на по-добър живот. Така през 36-та идват при тримата ми чичовци, които вече живеят в „Акациите“.

Настанили се точно срещу техните къщи. Двама от чичовците ми са рибари. Чичо Атанас го знаеха всички като голям рибарин, с лодка, мрежи и много помощници. По-надолу по нашата улица бяха къщите на евреите Цурито и  Вяра, Цикото и Шангото. Цикото свиреше много хубаво на китара и все ни забавляваше по вечеринките.

Имах и една приятелка, на която майка  беше Станка Хубавата. И тази Станка „ходеше“ с един германец. А как разбрахме за германците? Един ден, както играехме из махалата на дадаир (днешната криеница б.а.), ги видяхме да маршруват. После се настаниха на любимата ни поляна за игри „Къндрите“. Така й викахме, защото там растяха едни големи бодливи храсти, които наричахме по същия начин. На тази поляна ставаха и празненствата.

На Никулден чичо Атанас – рибарят, ставаше много рано, събираше своите помощници и стягаха лодките. Ако времето беше ясно, се отправяха към морето. Ако то беше бурно, към езерото. Събирахме се малки и големи – цялата махала, да ги чакаме следобед. Те излизаха по някое време от водата и изсипваха пълните си мрежи на голямата поляна. Разделяха рибата, главно сафрид, на едра и дребна.

Едрата за печене, дребната за супа. Големи огньове се палеха. На тях печаха родителите ни рибата. А на нас правеха огромни въжени люлки, на които се люлеехме на тумби. Когато яденето беше готово, се раздаваше и на бедните. Не се деляхме тогава, вратите ни бяха отворени, а с тях и сърцата, и трапезата. Освен наловената риба, пълнехме и шарани. С повечко лук и домати, и стафиди също слагахме. Майките ни варяха и жито, и други постни работи правеха. Всички се събирахме и празнувахме. А вечер уличките светваха. Всички украсявахме дворовете с пъстроцветни лампички.

Цветни крушки не винаги се намираха. Затова си имахме и специалист. Крушака помня, че му викаха, но защо – не знам. Та Крушака не оставяше и една къща неукрасена. Сам боядисваше и крушките, в случай, че потрябваше. Веселбите продължаваха до сутринта.  И така беше на всички празници. И Великден празнувахме заедно на „Къндрите“. Тогава пак ни правеха големи люлки, но за да се качиш на някоя, трябваше да дадеш нашарено яйце. И ароматът на пресни козунаци се „стелеше“ навсякъде из въздуха. Лятото, като често се наводнявахме, бълцахме (цапахме б.а.) боси през цялото време. После лека полека се разотидохме из различните краища на града. Продадохме къщите в „Акациите“ и всеки тръгна да си търси късмета.

Източник: "Флагман"