Прословутият Лагер на смъртта "Слънчев бряг" край Ловеч е превърнат в бунище за стъкла на автомобили. Това видя екип на БЛИЦ по време на панихидата в памет на жертвите на тоталитаризма в светилището на стотици родни политически затворници и лагеристи от годините на комунизма.
<span style="font-size: 12px;">На помена, отслужен от трима местни свещеници, присъстваха лидерът на Обединените земеделци Петя Ставрева, председателят на Българската социалдемократическа партия Йордан Нихризов и проф. Калин Янакиев, водач на листата кандидат-депутати на ДСБ-Ловеч. Само на разкрач място от тях в дере, източно от мини параклиса, проблясваше камара от автостъкла, която най-вероятно активисти от СДС-Ловеч, традиционният организатор на поклонението, не бяха забелязали и почистили.</span><br /> &quot;Това е светотатство!&quot;, процеди през зъби беловлас концлагерист с букет цветя в ръце.<br /> <br /> Преди година на поклонението в Лагера на смъртта Огнян Цеков от Независимото дружество за защита на правата на човека се врече да поиска от президента Росен Плевнелиев и тогавашния премиер Бойко Борисов &quot;Слънчев бряг&quot; да бъде построен отново и превърнат в музей. Пак тогава пък дядо Гавриил заяви, че част от жертвите в лагера трябва да бъдат канонизирани за светци. Година по-късно обаче нито една от двете инициативи не се случи.<br /> <br /> &quot;На панихидата би трябвало да бъдат и представители на официалната и на местните власти. Би трябвало и кметът на Ловеч да е тук, за да поискат прошка заради онези, на които те се явяват правоприемник. Те обаче не са тук. И по тази причина в паметта ни има все още гняв и горчивина. А не би трябвало да е така. Лошо е, че тук не идват хора, които би трябвало да представляват българския духовен и културен елит. Българската Православна Църква е единствената измежду православните църкви сестри, които не са извършили издирването и канонизирането на т.нар. новомъченици на комунистическия режим. От това място България изглежда силно травматизира, силно затворена в ежедневните си проблеми, силно встрастена от немного благоприлични страсти и много малко почитаща, състрадателна и способна да се смълчава. Днес у нас две чувства - едното е на гняв, другото е на самодоволство. Изглежда ни е трудно да изпитваме е чувството на себенедоволство, на себебезпокойство, чувството на ранена обществена съвест. Тук е мястото&quot;, заяви проф. Калин Янакиев.<br /> <br /> <strong>Гергана ДИМИТРОВА, БЛИЦ</strong><br /> &nbsp;