Моля всички хора, които прочетат това да ни помогнат, ако някой има информация, къде е дъщеря ми, ако някой я е видял, всяка дума е от полза, хора помогнете да открия златното си момиче. Така през сълзи моли майката на изчезналата край река Луда Мара в Петрич на 1 февруари, 31-годишна Зорница, с съобщава Struma.com.
<strong>Ето какво разказва Мариана в интервю по телефона за <a href="https://www.struma.com/obshtestvo/goreshto-ot-maikata-na-izcheznalata-krai-r-luda-mara-v_69161/" target="_blank"><span style="color: rgb(128, 0, 0);">Struma.com</span></a>.<br /> <br /> - Мариана, кажи ни нещо повече за Зорница, възможно ли е да е избягала от теб, например?</strong><br /> - Какво говорите, ние с дъщеря ми бяхме първи приятелки, близки, не като майка и дъщеря, тя нямаше тайни от мен, нямаме близки или роднини, при които да е отишла, имах майка в Шумен, тя почина. Баща й, веднага дойде от Атина, разсипа се от плач. Ако е избягала от мен нали щеше да отиде при него. Всички сме толкова близки и сплотени. Татко й не се прибира по цял ден откакто е тук, търси я денонощно. Имаме приятели в Гърция, откъдето дойдохме в Петрич и всяка неделя ходехме при тях, но винаги заедно. Това беше семейна традиция.<br /> <br /> <strong>- Какво се случи във фаталната неделя?</strong><br /> - Както всяка сутрин Зори излизаше да разходи Сара, нашето куче, толкова бе привързана към нея, а и кучето също, дъщеря ми е златно дете, отговорно, работливо, грижливо към семейството си, кучето я обожаваше. Та излезе да го разходи около 8. 30 часа сутринта и аз и казах да се връща бързо, че да тръгваме за Гърция, там да прекараме неделята, правим го често. Това бяха и последните ми думи. След като не се върна, тръгнах да я търся, видях кучето и така започна нашата трагедия. Дни наред не съм яла, не съм спала. Възхитена съм от работата на полицаите в Петрич, тези хора не спряха да търсят дъщеря ми денонощно, толкова пристрастни са към нашата болка. Благодаря им<br /> <strong><br /> - Виж, бъди силна и имай надежда!</strong><br /> Да, така е имам надежда, че ще я видя отново. Освен това кучето не спира да я търси, обикаля мястото, покрай блокове, вкъщи щом чуе шум и радостно скача. Хора, които познават действията на кучета твърдят, след като кучето я търси значи е жива. Дано.<br /> <strong><br /> - Мариана, какво искаш да кажеш на хората?</strong><br /> - Обръщам се към всички, моля ви търсете Зорница, моето златно момиче. В деня на изчезването си бе облечена с черно яке, сива разкроена пола и черни ботуши. Ако някой знае нещо, нека се обади. Майчиното ми сърце кърви, но ми подсказва, че Зори е жива. Спасете ме от тази мъка, хора, помогнете ми.!<br /> <br />