Молитва за гърци в Сандански

Денят е съботен. Пазарен ден, мисля си, докато влизам в 30-хилядното градче. Ето защо първо отивам на зеленчуковия пазар, за да попитам за гръцкото кафене. Било само едно, информират ме запознати преди пътуването. Още на пазара разбирам, че нещо не е както съм очаквал. Пред сергиите няма стълпотворение, въобще няма почти никакво движение.<br /> <br /> <strong>Тук-там някой клиент и продавачи в летаргия</strong><br /> <br /> Гърци няма. Кафенето се оказва на няколко метра по-нататък, до рибния магазин. По-точно било е там до неотдавна. Затвориха го, съобщават ми от рибния магазин. Предположенията защо не са много.<br /> <br /> Все пак трябва да намеря някакви гърци, не може да ги няма. Сигурно ще открия някакви по главната улица, която съвсем естествено е пешеходна и търговска. Всяка втора табела и реклама в градчето са на български и гръцки език, независимо дали е на магазин за дрехи, кафене, адвокатска кантора или дентално студио. Очевидно рекламата е целенасочена.<br /> Вместо да обикалям и да слушам минувачите на какъв език говорят, ще попитам в някой от магазините с надпис на гръцки на витрината. &quot;Няма да намерите, не ги търсете. Нима не виждате колко е пуста улицата и колко празни са кафенетата? При това е събота! Няма ги. Не е това, което беше преди време&quot;, твърди продавачка, която не желае да застане пред обектива, нито да се представи, но пък е достатъчно любезна.<br /> <br /> Сцената се повтаря и в други магазини. Все пак долавям гръцка реч на улицата по някоя време. Мъж, жена и дете си говорят, но не желаят да дават интервюта. Друга група пък от две двойки отказват с аргумента, че са туристи от Канада. Все пак късметът се усмихва малко по-късно, когато успявам да убедя двама мъже на средна възраст да се опитаме да проведем някакъв разговор. Единият говори нещо средно между старобългарски с македонски акцент и руски.<br /> <br /> Другият знае само езика на Омир и Аристотел. &quot;Често идваме тук да пазаруваме. Тук е хубаво&quot;, казва първият, чието име е Вангелис. По думите му лимитът от 60 евро на ден &quot;не е нещо чак толкова страшно&quot;. &quot;Достатъчно е да си напазаруваме в България. Не са чак толкова малко и в Гърция. Ситуацията ще се оправи. И пак ще идваме в България за пазаруване, защото е по-евтино. Тук всичко е по-евтино. Дори да отвориш магазин. В Гърция трябва да чакаш три-четири месеца за разрешение, тук го имаш за два часа&quot;, обяснява гъркът, който е дошъл от родния му Солун. И той, и неговият приятел Апостолис, който също му е съгражданин, е категоричен - предпочитаме еврото. Това последното заради въпроса ми как ще коментира публикация преди няколко дни в авторитетния в. &quot;Файненшъл таймс&quot;, че живеещите в Северна Гърция виждат в българския лев алтернатива на единната европейска валута заради стабилността му.<br /> <br /> &quot;Със сигурност искаме евро и да останем в еврозоната, не вярваме и не искаме да се върне драхмата. Ако имаш желание да работиш, нещата ще са добре и всичко ще стане. В Гърция има пари не се безпокой, няма да фалир отсича той. И двамата са пенсионери и получават пенсии между 600 и 800 евро, които смятат за достатъчни, за да си пазаруват в България.<br /> <br /> В намиращия се наблизо магазин за сувенири също отказват да бъдат записвани. Но са словоохотливи и любезни. &quot;Няма какво да ги чакаме. Откакто започна кризата в мащабен план просто ги няма. И тези, които идват, са станали много предпазливи и се пазарят и за най-дребното нещо&quot;, споделят, очевидно, собственичката и работещата там друга жена. В този момент обаче минава техен познат, с който се поздравяват на гръцки. &quot;Пазаруват толкова, колкото аз пазарувам, като отида в Гърция&quot;.<br /> <br /> Критиката към комшиите не спира дотук - и двете събеседнички негодуват как гърците въпреки всичко искат да запазят стандарта си на живот и безгрижието и веселието си, на което са били свикнали и как в крайна сметка трябва да направят реформите, които Европа иска от тях, защото иначе &quot;ще се наливат европейски пари в каца без дъно&quot;. Най-малкото, защото без реформи не могат да спестят, за да започнат да си връщат дълговете.<br /> <br /> Не пестят и критики към Европа обаче, която е давала, давала, давала толкова милиарди на Атина, където са се сменили няколко правителства, а Брюксел не е упражнил необходимото наблюдение и контрол как и за какво се изразходват тези пари. Пожелават успех в търсенето на гърци и пак отбелязват с тъга, че вече няма такъв наплив на комшии, на какъвто са се радвали допреди няколко години. Вариациите на тази теза се срещат и по-надолу по улицата. Как преди гърците идвали на групи с автобуси, а сега я дойде някой автобус, я не.<br /> <br /> В една пресечка обаче намирам малко ресторантче с недвусмисленото име &quot;Елада&quot;, с гръцкото знаме отпред и меню и реклами на гръцки. Логично, собственикът му е грък. Той е и главен готвач. Но не му се говори с журналисти. Един от клиентите обаче е услужлив. &quot;Потокът от гърци драстично намаля, още повече, когато им наложиха ограничение на теглене от банкомати. Преди идваха повече, имаха пари, сега нямат&quot;, твърди Петър Малински, по професия сервитьор, който е работил 5 г. в Гърция. По думите му да пазаруват в България идват само бедните гърци, които живеят в близките до границата райони - &quot;до Серес, максимум до Солун&quot;.<br /> <br /> <strong>Тук идват хората от селата</strong><br /> <br /> По-близо им е и им излиза по-евтино, защото цените при нас са двойно по-ниски. Купуват детски стоки като памперси, храна, по-рядко дрехи&quot;, казва Петър. Той е категоричен: преди главната улица на Сандански просперираше благодарение на тях. В момента 70% магазините и заведенията там са почти фалирали. Според него в момента гърците били станали по-бедни и от българите и вече го няма това безгрижие и пилеене на пари заради угаждане. Даже имало такива, които от години живеят в България, а в момента не могат да си платят наема.<br /> <br /> На съседната маса седи гръцкият пенсионер Симо, който, както се оказва, е слушал разговора мълчаливо. Петър го убеждава да даде интервю, но Симо настоява да е на гръцки език, а българинът превежда. Симо е от тези гърци, които са избрали България и в частност Сандански за своя втора родина. Живее тук от 17 г., дошъл е заради здравето си, което значително се е подобрило заради местния климат. И той потвърждава, че до България идват да пазаруват бедните му сънародници, които живеят до границата. Пазаруват за цял месец, защото с парите, които оставят в местната икономика, ще могат да си купят в Гърция толкова, колкото да изкарат две седмици.<br /> <br /> Симо не мисли да си тръгва от България, надява се пенсията му да остане 800 евро която му стига за местния стандарт. Не се наема да прогнозира какво ще е бъдещето на страната му, пази си мнението за себе си. Но за едно е категоричен: ще останем в еврозоната, защото дължим пари.<br /> <br /> И все пак гърците не са изчезнали съвсем от Сандански. Очевидно ги има и ще ги има. Друг е въпросът, че и местните, както и съседите им, отправят молитви Гърция да се стабилизира. За да се върнат пак онези многото гърци, които градчето е посрещало преди време./БЛИЦ<br /> <br />