С инвестиция от 5 млн. лв. Ямбол влиза в туристическата карта на България. Толкова инвестира държавата и общината по оперативна програма „Регионално развитие”, за да съживи този град в Югоизточна България. Това е само началото на превръщането на Ямбол в привлекателна туристическа дестинация, уверяват от общината, пише "Монитор".
&nbsp;За това има благоприятни условия &ndash; забележителностите в града и близостта до Бургас и морските курорти. Стартът е даден с проекта &bdquo;Влез в историята&rdquo;, с който са обновени емблематичният Ямболски безистен и прилежащият до града археологически резерват &bdquo;Кабиле&rdquo;, който е социализиран за посещения. <br /> <br /> В града си заслужава да бъде видяна още Градската художествена галерия &bdquo;Жорж Папазов&rdquo;, която съхранява уникална колекция от шедьоври и първия в страната Музей на бойната слава. Непременно посетете и градската градина по брега на р.Тунджа, която по своята планировка много напомня Морската градина на Варна и Бургас. Тук се намира един от големите ни винзаводи, където може да отпиете от еликсира на траките. Едно от най-интересните места, които си заслужава да видите щом стигнете до Ямбол, това е археологическият резерват &bdquo;Кабиле&rdquo;, включен в списъка на 100-те национални туристически обекта. <br /> <br /> Древният тракийски и античен град с прилежащото към него светилище и антична обсерватория, намиращи се на &bdquo;Зайчи връх&ldquo;, са толкова добре запазени, че предизвикват завист в цялата археологическа гилдия. Името &bdquo;Зайчи връх&ldquo; идва от формата на скалния хълм, който се намира само на 8 км от Ямбол и е на 500 м от автомагистрала &bdquo;Тракия&rdquo;. Това го прави изключително лесно достъпен и не случайно музеят към резервата е много посещаван. &bdquo;Кабиле&rdquo; е имал огромния късмет върху него през по-късните векове да не е строено нищо, така че вече 45 години археолозите се вихрят с пълна сила в очертанията от 280 дка, върху които се е простирал градът.<br /> <br /> От самото начало резерватът попада под крилото от Софийския университет и благодарение труда на стотици студенти и специализанти днес са разкрити крепостни стени, сгради, терми, казарми, базилики, кули и хиляди находки, най-ценните от които са изложени в музея. Мемориална плоча на входа напомня, че голяма заслуга за неговото проучване има преподавателят от СУ проф. Велизар Велков. Сградата на музея е открита през 1986 г., но експозицията му е съвсем нова &ndash; от преди две години.<br /> <br /> Аудиогид може да ви разведе на 5 езика, но за препоръчване е разказът на археолога Стефан Бакърджиев, директор на Регионалния исторически музей. В началото на ІІ в.сл.Хр. римляните превръщат града в един от най-големите военни лагери в провинция Тракия. Как е изглеждал той може съвсем ясно да си го представим, защото по проекта &bdquo;Влез в историята&rdquo; е направена негова умалена възстановка. Дървеният лагер (кастел) се намира точно зад музея и доброволци, облечени като римски легионери, представят бойните умения на легиона - въоръжаване, заемане на защитни позиции, придвижване и нападателни техники. Гостите на възстановките ще могат да пробват снаряжението на легионерите и да се снимат с него. Освен това могат да опитат и древни ястия. Във възстановките, които са много разпространени в Западна Европа, Румъния и Полша, участват актьори от Драматичен театър &bdquo;Невена Коканова&ldquo; и театрална група &bdquo;Палечко&ldquo;.<br /> <br /> След това може да поемете към &bdquo;Зайчи връх&ldquo;, като в средата на пътя е изградена площадка, от която се простира великолепен изглед към равнината и археологическите разкопки. Светилището възниква в края на ІІ хилядолетие пр.Хр. В най-високата му скална част са оформени просеки, ориентирани в четирите посоки на света. Тази особеност позволявала на тракийските жреци да наблюдават движението на слънцето, смяната на сезоните. Изследвания показват геомагнитни аномалии, които оказват благоприятно въздействие върху организма. Вярва се, че ако се опрете с гръб върху скалата с изображение на богинята майка Кибела, на която е посветено светилището, те ще регулира кръвното и има лековито свойство.<br /> <br /> Ямболският безистен (покрит пазар) се намира в центъра на града. Това е единствената в България запазена сграда от този тип от периода на османското владичество. Построен в периода 1509-1510 г. и е една от най-масивните постройки в Ямбол, естествен център на градското ядро. Стените му били толкова дебели и здрави, че когато през 1878 г. отстъпващите от града османски войски го подпалват, сградата остава непокътната. Такъв &bdquo;цял и непокътнат&rdquo; го вижда и описва през 1884 г. чешкият историк Константин Иречек. През вековете на своето съществуване сградата претърпява няколко преустройства (складове, градски хали), като през 1973 г. е цялостно реставрирана във вид, максимално доближаващ се до първоначалния. <br /> <br /> Ямболският безистен е обявен за народна старина, а през 1972 г. приема статут на паметник на културата от национално значение. Специалисти твърдят, че вътрешното му пространство притежава много добра акустика и е подходящо за различни концерти. С реконструкцията от 2013-2015 г. сградата е превърната в културно-информационен център. <br /> <br /> Култура, история и традиция, пресъздадени чрез модерни технологии, имат за цел да ни потопят в забравени разкази и непознати случки. В приземния етаж са подредени археологически находки, уникални икони от местната иконописна школа и възстановка на бита и облекло от ХІХ век. Специално внимание е отделено на местната гордост- фестивала &bdquo;Кукерландия&rdquo;, който от години събира в Ямбол маскирани доброволци.<br />