Погребан извор във Видинско крие 1/3 от световните запаси на йод

Химическият състав на тази вода е уникален - тя е хипертермална, хлоридна, натриева, бромна, йодна и сероводородна разсолна вода. Лекува над 80 вида болести. Нейната степен на минерализация е много по-висока от тази в Карлови Вари. Лекува всякакви упорити кожни заболявания - псориазис, екземи, алергични обриви, нерводермити, уртикария, бронхиална астма, полови проблеми - мъжки стерилитет, безплодие, хипоплазия на матката, климактериум.<br /> <br /> Успешно и бързо премахва всякакви възпалителни заболявания, болести на двигателния апарат, на горните дихателни пътища, стомашно-чревни и стоматологични заболявания, следоперативни и слединфарктни състояния и др. Обяснението за широкия спектър на лечение е, че в този водоизточник се комбинират няколко типа минерални води, които в други находища се срещат поотделно като сероводородни, солени или йодо-бромни, пише &quot;Конкурент&quot;.<br /> <br /> <em><strong>Изворът е експлоатиран от 1960 г. до 1986 г.</strong></em><br /> <br /> През това време хора от страната и от близките Сърбия и Румъния се възползват от лечебните качества на водата и идват на място да се лекуват. През 1986 г. изворът е затворен с бетонна тапа. Причината за това решение е навлизането на тези свръхсолени и агресивни води във водоносния слой, от който черпят вода артезианските кладенци, осигуряващи водоснабдяването на Видин. По-късно става ясно, че мярката е била прибързана, а за замърсяването са допринесли дейностите на местния свинекомплекс, мина Кошава и използването на изкуствени торове в земеделието. Сега не работи и банията, а всичко е разрушено и изоставено.<br /> <br /> <strong>Местните хора още не могат да прежалят извора</strong><br /> <br /> Къщите в Сланотрън са големи, красиви, двуетажни, строени така, че да има стаи и за курортистите, които идват тук да се лекуват. В селото сега живеят едва 530 души. Стотина са в чужбина, където се грижат за възрастни хора. Местните и кметът Венелин Павлов обаче са оптимисти за възраждането на извора. Те не само си спомнят за минералната баня, но и продължават да се надяват изворът отново да бликне.<br /> <br /> &bdquo;Хората, които идваха с бастуни и патерици след процедурите изхвърляха тези помощни средства. Имаше цяла камара от патерици и бастуни. Имаше едно момиче в VIII клас, което нямаше коса и нашата вода го излекува, порасна й гъста черна коса. Екземите се чистеха изцяло - идват хората, натопят се и се оправят. При порязване 2 дни си топиш ръката и всичко зараства. Говорят, че помага и на язви. На гладно по 1 супена лъжица и раната се калцира. Минерализацията е много висока &ndash; 57.845 г на литър. Водата се ползваше активно&rdquo;, спомня си кметът Павлов.<br /> <br /> Изворът е открит през 1958 г., когато се правят сондажи за нефт и газ. През 1960 г. хората започват да се топят в горещата вода в изкопаните два гьола и да я ползват като хигиенна баня. Започва да функционира малка минерална баня. По-късно се изграждат и басейни - един мъжки и два женски. През 1963 г. село Сланотрън е обявено за балнеологичен курорт от местно значение.<br /> Витанка Йонова е работила 10 години в банята.<br /> &bdquo;Това време беше хубаво, хората се лекуваха, много жени забременяха, тези с псориазис имаха облекчение, а екземите направо изчезваха. Аз също съм се лекувала от язва на дванайсетопръстника. Отивах сутрин, пийвах 2 глътки вода и така се оправих. Тогава влизах да мия басейните. Хората с разширени вени не влизаха в басейна, топяха си краката само в кофи с вода и то за кратко и казваха, че вените се свивали. Идваха с патерици и си тръгваха без тях. Една жена дойде с 2 деца с мускулна дистрофия, които се изправиха на крака. Минаваха хиляди хора. Тази вода е безценно богатство&rdquo;, категорична е Йонова.<br /> Водата от извора е била с толкова голям дебит, че са прокарали тръби до Видин до специално изградената минерална баня. Тя започва работа, но се оказва, че през дългия път температурата на водата пада и няма същия ефект. Сега сградата все още стои, но е порутена. Имало е и автобуси, които превозвали хората в Сланотрън. Болните се приемали от лекари и фелдшери, назначавали им се процедури и се определяло колко време да стоят в лечебната вода.<br /> <br /> Дядо Виктор е бил майстор на сондажа и още пази спомени от чудодейните свойства на извора.&nbsp;&bdquo;У дома дойде човек, който се е лекувал къде ли не, по тялото му излизаха пришки и губеше сили. Беше ходил и при баба Ванга, която му казала за Сланотрън. И действително, направи две бани и всичко му изчезна. Идва при нас и плаче от радост като малко дете&rdquo;, спомня си възрастният човек.<br /> <br /> Откакто затвориха водата през 1986 ходим по мъките,&nbsp;каза кметът. По думите му хората се били устроили да развиват курортно дело. Издигали къщи на 2 етажа, имали поминък. Всеки предвиждал да има 1-2 стаи за курортисти. Направен бил и стол към ресторанта със осигурени закуска, обяд и вечеря.<br /> <br /> &bdquo;Всички са добри тук, защото са състрадателни към болежките на хората. През последните години минералната баня беше към &bdquo;Курортно дело&rdquo; - Вършец и летовниците идваха с карти. Сега, когато построихме моста, когато няма граници и сме в Европейския съюз, когато имаме наши туристически фирми, не се прави нищо. Защо да не идват тук болни от чужбина, от круизните кораби също. Последният ми разговор беше миналата година с представител на министерството за регионално развитие и благоустройство, който ми отговори, че всичко, което предлагам е много добро, но има затруднения&rdquo;, разказва Венелин Павлов. Той смята, че основната причина да не се сондира отново минералната вода е слабата заинтересованост. Досега е провел няколко срещи с проф. Щерев, който е категоричен, че съществуването на водата е неоспорим факт от направените космическите снимки. Новият начин на ползване ще бъде екологичен и няма да се замърсява околната среда. Предвиждат се два дублетни сондажа на 1 км разстояния - единият ще изкарва водата, която ще се ползва и на 1 км ще се връща пак в тези пластове. Така водата ще се редуцира. 10% от нея е необходима за нуждите на балнеологията, а другите 90% могат да се ползват за промишлени нужди &ndash; отопление, оранжерии, рибарници. Освен това част от минералните вещества са ценна суровина за фармацевтичната и химическата промишленост. Стойността на двата сондажа и една топлообменна станция, която да отнема температурата, възлизат на 3.5 млн. лв., уточнява кметът на Сланотрън.<br /> <br /> Преди 2 години монтанската фирма &bdquo;Йодиум&rdquo; предлага да се извличат елементите от водата и имат намерение да направят нов сондаж отстрани на стария. Но се отказват.&nbsp;Стоим върху пари и не искаме да си ги вземем,&nbsp;кахъри се кметът.&nbsp;&bdquo;Голямата ми мъка е, че хора от цялата страна ми звънят и искат 1-2 бутилки от водата. Но вода няма. Да, има в мина Кошава такъв извор, но той не е със същите качества&rdquo;, излива болката си Венелин Павлов.<br /> <br /> Потърсихме и мнението на кмета на община Видин Огнян Ценков, който представи общинската стратегия за развитие на хидротермалния потенциал на района.&nbsp;&bdquo;Становището на община Видин е, че целият регион трябва да се развива. Минералните извори, които са на най-близка дълбочина, са край село Сланотрън, и оттам трябва да започнем. В общинския план сме заложили средства за два сондажа, с които да се изследва както дебита, така и минералното съдържание на изворите. Първо ще тръгнем оттам, за да изградим една стратегия за това как да използваме тези минерални извори&rdquo;, каза градоначалникът. Той изрази надежда това да бъде сериозен ресурс, който да е в полза на общината.<br /> <br /> &bdquo;Тези води са богати на сяра и на йод. По неофициални данни от тях може годишно да се отделя 20 тона йод, а световният му добив е 50-60 тона. Това означава, че могат да се добият сериозни количества, но всичко това е въпрос на време и на средства, които ние трябва да осигурим, за да се осъществят тези сондажи&rdquo;, коментира видинският кмет. Според Огнян Ценков трябва да има и инвеститор, който да развие съответната дейност, да се използва местния ресурс, да се разкрият работни места. Разчита се както на подкрепата на държавата, така и на общинския съвет, защото всички дейности, които местната власт предприема, са свързани с решения на общинския съвет.&nbsp;/БЛИЦ