Покъртително! Кемика, който мечтаеше да има 5 лева на ден, издъхна на улицата

Те са били отправени към случаен минувач, който е купил една бутилка за мъжа, излегнат на пейка край борчетата на сглобените дъски, които трябва да представляват маса за игра на карти. Благодарил е за покупката. Малко след това минувачи откриват безжизненото му тяло&hellip;<br /> <br /> Мир на праха на човека, който имаше една малка мечта. Уви, тя се оказа вик в пустинята от гласове, които огласят тягосното ни ежедневие.<br /> <br /> Предлагаме ви първите и последните думи на мъжа, които някога са излизали в медиите.<br /> <br /> Часът е около 8 сутринта. Собственици на квартални магазинчета в кърджалийския &bdquo;Възрожденци&quot; премитат пред вратите си в очакване на първите клиенти.<br /> <br /> На маса, изнесена пред един от тях, има кафе, патронче с мастика и бутилка вода. Възрастен мъж бърка в найлонова торбичка, в която се оказва е цялото му продоволствие за деня. Дажбата на пръв поглед изглежда хляб и пакетче семки. Той ровичка в торбичката и започва да люпи от шепата слънчоглед. Пийва кафе и сегиз-тогиз погледът му попада на патрончето с анасоновата алкохолна напитка. Пластмасовата 200-грамова бутилчица е видимо някоя и пред употреба. Замъгленият цвят на питието само издава, че е мастика, смесена с вода.<br /> <br /> Дрехите на мъжа са стари и доста употребявани. Погледът му обаче е свеж и съсредоточен към коритото на Водното огледало. Тишина. От време на време се чува само шумоленето на торбичката, в която мъжът търси своето. Оказва се, че в нея &bdquo;лукс&quot; придава и половин кренвирш, който Кемика нарязва с особено старание с джобно ножче.<br /> <br /> Така му викат - Кемика. Всеки ден е там. От ранни зори. Човек го вижда, когато нуждата го отведе до малкото квартално магазинче. А той е може би наоколо от по-сетне. Стои и чопли семки. Посръбва бавно от кафето, сякаш иска да изпитва вкуса му чак до обед. Припалва цигара, на чийто дим се наслаждава с още по-голямо усърдие. Проронено междуметие на сладост обаче се чува едва когато мъжът натопи устни в малкото, замърсено от употреба патронче с мастика. Следват поредните няколко олюпени семки, кафето, дръпване от цигарата&hellip;, цялата церемония на усамотение в тишината на ранната пролетна утрин.<br /> <br /> &bdquo;Знаеш ли, в петък &bdquo;уволняват&quot; всички депутати.<br /> <br /> Тоест, стават безработни&quot;, му казвам. Погледна ме, изплю една шлюпка, протегна ръка към цигарите и след като запали се взря в мен, правейки гримаси.<br /> <br /> &bdquo;Аз работя&quot;, отговори ми. &bdquo;Казват, че щели да вдигнат пенсиите. Аз от 1980 година съм автобояджия. Много работа съм изработил. И сега бачкам, ако ми се обадят. Става обаче рядко. Много години работя &bdquo;на качак&quot;. Пенсия никога няма да взема, едва ли някога ще достигна нужния стаж. Но въпреки това работя. Чакам да ме повикат и отивам да работя. Рядко, но се трудя&quot;, обяснява мъжът.<br /> <br /> Останал на улицата, вече става някоя си година. &bdquo;Без мое съгласие прехвърлиха всички имоти на брат ми. А жена му не ме иска. Имам къде да живея, но не ме желаят. Спя под една салма близо до вилата, която вече не е моя в &bdquo;Прилепци&quot;. Заградил съм с ламарина. Не беше много студено тази зима.<br /> <br /> Стигаше ми като се покривам вечер с един стар юрган. Имах 70 декара земя, но всичко ми взеха роднини&quot;,&nbsp;разказва Кемика.<br /> <br /> Дума, и че винаги гласувал на избори. Не виждал надежда. Поискал само едно от властта. &bdquo;Ходих да се подписвам за безработен. Няколко пъти. Три пъти. Исках да ми намерят работа, постоянна. Разкарвах се до там, а ми казаха накрая за работа да ида след шест месеца. Повече не стъпих&quot;, казва човекът.<br /> <br /> Питах го колко е необходимо да изкарва, за да бъде доволен.&nbsp;&bdquo;Пет лева на ден са ми напълно достатъчни. Пет лева като има човек, е добре. Купувам обезценен хляб, малко цигари, кренвирши, а за пиене някой от квартала като почерпи и всичко е наред. В джоба като имаш-радост, като нямаш и мислиш. Колкото и да умуваш обаче-няма!&quot;, категоричен е Кемика.<br /> <br /> Поисках да науча какво означава за него надеждата.&nbsp;&bdquo;Надеждата ми е да умра без да тегля повече. Господ да ме вземе без да страдам някой ден-изведнъж&quot;, отговори човекът.<br /> <br /> Мечтата на мъжа, който бленува само за един шибани пет лева на ден&hellip;<br /> <br /> <em><strong>24rodopi.com&nbsp;</strong></em>