„Всичко имам – и съпруг, и деца, и внуци, и правнуци. Едно обаче нямам – спокойствие в последните години от живота си!“ Така проплака една българска майка пред petel.bg. Жената е на 74 г. и вместо да се порадва на последните си дни с достойнство и усмивка, тя всяка вечер сяда със съпруга си на масата и трудно преглъща залъка. „Седим си двамата и се питаме – как стигнахме до това положение“, плаче женицата.
От три месеца възрастната варненка живее без ток. Нито бойлер, нито хладилник, нито пералня. &bdquo;Купувам вечер малко маслинки, извара и хляб, колкото за една вечеря, защото иначе всичко се разваля. Чаршафите най ми е трудно да пера &ndash; всичко става на ръка. Погледни ми ръчичките! На 74 г. вече ми е трудно да се справям с всичко&ldquo;, плаче жената. Сълзите капят от очите й, а потта от челото й. Защото не стигат десетилетията усилен труд, а сега на старини трябва да стои по цял ден в малка барачка за вестници, за да припечели за мляко и хляб &ndash; да има какво да сложи на масата. &bdquo;Всички пари заминават за съдилищата, а делата ги губя едно след друго. А се боря за дома си, защото ме е страх на стари години да не се окажа на улицата&ldquo;, разказва жената.<br /> <br /> Мъките й започват преди няколко години, когато решава да дари къщата си на дъщеря си срещу гледане, а по-късно се оказва, че дарението не може да се развали. &bdquo;Никакво гледане, никаква подкрепа не получих. От май месец ни спряха тока, защото спрях да го плащам. Не мога повече да покривам сметките. И ние със съпруга ми, и дъщеря ми, живеем под един покрив и сме на един електромер. Аз плащах сметките, но след като съда реши, че къщата е нейна и тя трябва да се грижи за нас, през януари платих последната си сметка. Оттогава се натрупаха към 500 лева и ни спряха електричеството. Дъщеря ми отказва да плаща&ldquo;, коментира варненката.<br /> <br /> Не може да покрие натрупаната сметка с малките си доходи. А дори и да успее, се страхува, че нещата няма да се променят. Ще трябва всеки месец да плаща и своя, и на дъщеря си енергийния разход. &bdquo;Не знам какво ще правим! Иде зима. Трябва да вземем дърва, но ни трябва помощ да се нацепят и приберат. Останалите деца не искат да идват у нас. Притесняват се. Но не ги виня. Защото когато правихме дарението на дъщеря ми, не сме ги питали съгласни ли са&ldquo;, плаче майката.<br /> <br /> За съжаление, нейната участ споделят мнозина възрастни българи. Заради имоти, заради дарения срещу гледане, десетки старци се налага да завършат живота си забравени в някой от държавните старчески домове, където дните вместо с радост и внуци, са изпълнени със самота и студ. /БЛИЦ