Тодор не беше стока, но никога не сме мислили, че може да стигне дотук. Това говореха момчета, събрали се на Бургаските гробища днес в ранния следобед, за да изпратят съученика и приятеля си Николай, който загина от "приятелската" ръка на Тодор Атанасов, съобщава „Флагман”.
&bdquo;Така не може да продължава. Ще го изкарат наркоман, ще го изкарат невменяем, ще полежи малко в затвора и ще го пуснат, а Ники след малко ще бъде заровен завинаги. Ще направим група във Фейсбук за връщане на смъртното наказание. Когато знаеш, че можеш и ти да умреш, ще се замислиш, преди да вдигнеш ръка срещу друг&rdquo;, говореше съсед, който не криеше сълзите си и не беше сложил традиционните за такива случаи тъмни очила.<br /> <br /> Младежите се нареждаха един след друг край сергиите за цветя, купуваха последната си почит към приятеля си, изглеждаха стресирани и потресени.<br /> <br /> Край белия ковчег се бяха наредили роднини в траур, пристигнали от всички краища на страната, шокирани, невярващи, не можещи да понесат истината.<br /> <br /> &bdquo;Какво става с този свят, какво става с този народ, полудя ли, всеки ден е така... Всеки ден си отиват млади хора. Един от болест, друг от катастрофа, трети убит&rdquo;, говореше продавачка на цветя, която уж е претръпнала и е виждала вече какво ли не. Черна катафалка вкара белия ковчег с тленните останки на момчето в ритуалната зала.<br /> <br /> &bdquo;Защо той, защо не аз, ридаеше онкоболната му майка още вчера. - Защо Господ ни наказа така?&rdquo;<br /> <br /> Край 20-и блок в &quot;Славейков&quot; хората продължават да минават на пръсти, а семейството се е затворило и скърби за изгубеното си дете. Убиецът пък е в ареста и казал, че съжалява. /БЛИЦ <br /> <br />