“В момента черноморски паламуд няма. В началото на септември излязоха парчета по 700-800 до 1,2 килограма, но времето се развали. Сега чакаме пасажите евентуално да се върнат от Босфора към нас заради топлото време. Шансът е малък, защото трябва да духа поне една седмица югоизточен вятър. Няма ги и паламудите от 500-600 грама, които преминават покрай нас по това време”, казаха от рибарската кооперация в Ахтопол.  

Това е най-сигурното място за улов на черноморски паламуд в България. В момента там се лови малко сафрид, чернокоп и зарган. Собственици на лодки твърдят, че внесеният от Турция през Гърция паламуд е черноморски.  

“Паламудът е черноморски. От Енеада е”, казва продавачка на риба на кея, на който пристават риболовни кораби. Странно защо, но когато времето след месец на бури и силни ветрове се оправи, а риболовните кораби изчезнаха. От едната фирма казаха, че ловели в Балчик, от другата - в Поморие. Ако паламудът е избил на километри от границата при Резово, няма начин да не се появи и в самото погранично село. Ако човек не си купи от идваща от морето лодка или веднага след като види как я вадят от мрежата, обаче гаранция няма. Това е атлантическа риба с широк диапазон на миграция“, казва ихтиологът д-р Виолин Райков от Института по океанология във Варна.  

„Имаме турски паламуд по 8 лева, дребен български чернокоп по 6, а едър по 8, както и испански сафрид по 4 лева“, това съобщава обективно служителка на един от най-големите вносители на риба у нас от офис в Бургас.  

“Паламудът със сигурност не се размножава в нашето море. Това може да е една от трите основни причини за миграцията на рибите. Той идва тук, за да се отхранва и си заминава заради зимуването в Мраморно море. Турски учени правиха опити с маркирането на рибите и установиха, че само отделни паламуди са намерени около Трабзон, имаше открити и две маркирани бройки в Созопол. От времето на Аристотел, който пръв съобщава, че паламудът влиза от Егейско в Мраморно и Черно море, няма сериозни изследвания на миграцията му”, добави д-р Райков.  

Според него хипотезата на покойния писател от Ахтопол Григор Долапчиев, че паламудът си хвърля хайвера край кавказкото крайбрежие заради многото реки и планктона им, не е доказана научно. Подводен рибиловец от Ахтопол обаче твърди, че е виждал малки паламудчета, излюпени в Черно море, които няма как да преодолеят силното Дяволско течение от Босфора насам, ако са се появили в Мраморно море. Малки паламудчета бяха уловени и на Шкорпиловци през 2005 година.  

Изследванията от уловите през тази есен на Института по океанология показват, че годината няма нищо общо с бума на паламуда у нас през 2005 и 2011 г. Тази година има повече чернокоп, тук-там излиза и лефер, обясни Виолин Райков. Рибата, изглежда, обаче се държи навътре в морето, защото по-предната есен на Морска гара се хващаха минимум по 20-30 чернокопа на вечер на плувка и фире от сафрид. Сега я излязат две-три риби, я не. Варненските въдичари си обясняват феномена с наличието наблизо на сондата, която търси нефт и газ и прави вибрации във водата, които шокират чернокопите.  

Вкусовите качества на паламуда, като на всички черноморски риби, се подобряват от по-слабата соленост на Черно море и от по-студените му води. Заради тях рибите трупат полезните за нас мазнини. При 18 процента соленост на водата у нас, в Мраморно море тя е 28-32 на сто, а в Средиземно море и океаните стига 36-42 на сто. За това егейските риби са сухи и не толкова вкусни.  

Източник: burgasinfo.com