Самодива пази Дяволския мост край Ардино! Образът на красива девойка изпъква върху един от големите камъни под вековното съоръжение.
Ликът на хубавицата по магически начин се е оформил на сантиметри от красивата река Арда, минаваща под моста, където са снимани едни от най-емоционалните кадри в най-великия български филм "Време разделно", пише "България днес". 


Снимка: България днес

Местните хора вярват, че това не е случайно. Според най-предаваната легенда години наред се правили опити да бъде построен мост над река Арда. Те били все неуспешни. Бурните води на реката безпощадно отнасяли със себе си всяка конструкция. По-възрастните зидари започнали да вярват, че това място е прокълнато, и не искали повече да ходят там.

Тогава с амбициозната задача се заел млад майстор. Той възнамерявал да вгради сянката на любимата си в основите на моста, мислейки, че това ще го укрепи. Тогава Дяволът му се явил и му казал, че мостът ще остане вечен само ако майсторът спази няколко изключително трудни условия: строежът да отнеме само 40 дни, а образът на Сатаната хем да се вижда, хем да го няма; да може да се докосне, но да не е материален.

Младият дюлгерин сключил сделка с Дявола, въпреки че провалът щял да коства живота на него и неговата любима. 40 дни по-късно мостът бил готов, а Лукавият спазил уговорката. И до днес се твърди, че в слънчев ден, между 11 и 12 часа мостът и неговото отражение оформят образа на Дявола, ако човек знае откъде да ги погледне.

В същото време майсторът вградил сянката на своята любима, която останала завинаги да пази моста от Сатаната. Години по-късно ликът на родопчанката бил оформен върху една от скалите. Магическата сила на този образ пази моста от разрушаване и от злите сили векове наред, категорични са ардинци.

Родопчаните предават от уста на уста и още легенди за моста със страшното име. Една от най-разпространените разказва, че в друга от скалите личи стъпката на Дявола. Дори на места се срещат сведения за множество стъпки - може би те носят спомена за разходката на Сатаната по тези места.

Според друга легенда гъстите гори край Дяволския мост били свърталище на разбойници. Преминаването оттам криело много опасности - не само за ценния товар от Беломорието, а и за самите хора.

Трета сравнява тътена на реката със смеха на Дявола. Ако човек се заслуша, може и да го чуе Ц това е зловещият гърлен звук от А(р)да, споделят хора от близките села.

Има и четвърта. Тя гласи, че докато тези земи все още били част от Османската империя, местен водач пожелал една от най-красивите девойки в околността да се присъедини към харема му. Няколко турци на коне я подгонили и тя тръгнала да бяга през планината.

Накрая стигнала моста. Останала без сили, решила да скочи от него. Знаела, че така ще изгуби живота, но ще запази достойнството си. Когато преследвачите я настигнали обаче, видели отражението на Дявола във водите на реката и избягали на мига.

Дяволският мост бил част от изключително важен маршрут, свързващ няколко ключови региона. Ето защо по него често минавали кервани, каращи стока. По онова време обаче нямало парапет, а мостът бил все така тесен. Често се случвало подплашените камили и катъри да падат в реката, затова и злощастните пътници дали на моста това адско име.

Историческите сведения сочат, че още през V век пр. Хр. на това място е имало мост, свързващ двата бряга на река Арда. Предполага се, че по това време оттам е минавал древният път Виа Егнация, свързващ Беломорието с Горнотракийската низина през проход Маказа.

По-късно, в началото на XVI век, пътят възвръща своето значение, а султан Селим I решава да изгради наново моста със стратегическо разположение. Строежът на "Шейтан кюприя", което на турски означава "Дяволски мост", започва през 1515 година и приключва три години по-късно. Някои източници сочат, че съоръжението е построено от Уста Димитър от Неделино, който вградил останките на римския мост в новата конструкция.

Подходът към Дяволския мост се руши, видя "България Днес". Калдаръменият път, изграден от камъни в основата си, е останал в миналото. Минаването е много трудно и трябва да се стъпва изключително внимателно.

"С няколко торби цимент може да се стегне лесно. Построиха хубав навес с маси и барбекю, дори с детска люлка. А не могат да оправят пътя", негодуват посетители на туристическата атракция.