Сиромах човек - жив дявол. Когато са изрекли тая народна мъдрост дедите ни, вероятно са имали предвид някого като Фаик. След като общината събори незаконния гараж за шиене на дюшеци, мъжът от пловдивския квартал "Столипиново" префасонира очукан бус и превърна него в шивашко ателие за жена си Златка.
Занаятът им е наследен от бащата на Фаик и лесно не се оставя. А и без него ще останат без доходи. Пък искат да си вадят честно хляба, пише "Марица". 

Още в 8 часа сутринта Златка отваря „цеха” във возилото, паркирано пред блока. Няколко мостри готова продукция изнася на ръце и разпъва върху разтворено походно легло. Съпругът  е станал даже още-по рано от нея, вече е натоварил по-читавия бус със стока и е поел за пазара в Първомай. 

„Имахме павилион и гараж, но ги събориха. Две години става вече. Оттогава сме тука”, разказва 51-годишната Златка. Пред перспективата да сложи край на семейния бизнес мъжът предпочел да жертва буса. Изнесъл седалките, без двете предни. Застлал балатум на пода и инсталирал шевната машина. Тя също е образец на бедния гений - събрана е от части на „Сингер” и руски марки, а за по-висока производителност  е добавено моторче. До вратата е прекаран кабел, на който виси гола крушка - през зимните месеци се стъмва рано.

Златка се е учила да шие в кварталното школо „Пенчо Славейков”, където има и професионални паралелки. Там е завършила осми клас. Скромно признава, че не е майсторка, която може да направи пищна рокля като за сватба в "Столипиново". Но пък  идват отръки чаршафите и калъфите за дюшеци. Тя е отговорникът по производството. Фаик е доставчикът на дунапрен и здрав плат, както и шеф на пласмента.

Той отговаря и за сметките. И без да са специалисти по маркетинг и мениджмънт, двамата са налучкали успешната формула - качество на ниска цена. Дюшеците им са със 17 лева по-евтини от тези, които се продават през няколко преки в магазина на предприятието на слепите. А и той е от най-евтините в града. 



Преди години мъжът и жената работили занаята при бащата на Фаик в троянското село Дъбнево. Демокрацията обаче затрила ТКЗС-то и двамата се установили в "Столипиново". И тука човек може честно да работи, от него си зависи, казва Златка. Файк е даже по-изучен от нея - има диплома за средно от Автото. Но не могъл да намери работа като монтьор и фамилията заложила пак на терзийството. 

Не е лесно през зимата - тая година, когато температурите паднаха до минус 10, Златка напуснала фронта в буса и се приютила у дома в апартамента на „Жилфонд”. Не че там е кой знае колко по-добре - жилището е на седмия етаж и няма вода. Но поне може по-лесно да се сгрее. Лятно време пък слънцето нажежава тавана на превозното средство.

Жената вади една маса до возилото и крои направо на тротоара. Стигат три конуса конец, две ножици и шивашки метър. „Колкото изкараме, с толкова живеем. Така ни е спокойно. Няма кой да дойде да ни чука на вратата, че му дължим пари или нещо лошо сме направили”, обяснява простичката си философия жената. Само катаджии понякога спират Фаик, като наслага дюшеци по задните седалки, накачули тавана и върже още няколко на задния капак - та няма видимост от ни едно огледало за обратно виждане. 

Двамата са отгледали две деца. Синът им завъртял семейство, има две щерки и работи на държавна работа, горди са родителите. Момичето не случило, сега е разведена безработна жена на 34 години с две дъщери, че и с внучета. Цялата челяд във фамилията е женска - Златка помага в грижите за 4 внучки и 2 правнучки. 

Понякога се размечтава да си има свое истинско шивашко ателие. Но по-често си нарича: „Най-важното е да има работа. А още по-важно - да сме здрави. Като си болен, парите не струват нищо. Ако има и разбирателство, берекет версин”. В дома на Златка и Фаик крамоли няма - затова, макар да са турци, празнуват и българските, и ромските празници.