Стари СНИМКИ и документи разказват една потресаваща история в Пловдив

Това записват в своя &bdquo;Отчет за извършеното&rdquo; от Дирекцията за подпомагане и възстановяване. <br /> <br /> Как преживя Пловдив апокалипсиса от Чирпан през 1928 г., какво се случи по улиците на града? Старите снимки и документи разказват една потресаваща история... <br /> <br /> &bdquo;14 април, събота, Страстната Неделя, към 11 часа предобед земята силно раздрусва много градове и села, цветущи преди миг, в Южна България. Трусът се почувства доста силно и в Пловдив, където изпадна мазилката на много къщи, а в други се появиха и пукнатини. Той обаче е катастрофален за Чирпан, Борисовград, Папазлии и много други съседни села&rdquo;, пише в &bdquo;Страшната народна злочестина&rdquo; Недко Каблешков. <br /> <br /> Веднага след първия трус, важните хора от Пловдив се събират и решават - да изпратят незабавно лекари в Чирпан. Обръщат се към д-р Дамянов, началник на градската санитарна служба. Но &bdquo;вместо да възприеме на драго сърце тази молба, той захванал да разсъждава : &bdquo;Утре е Великден, кой от колегите ще се съгласи да остави празника и да отиде в Чирпан&quot;? Лекари обаче се намират и те са от Дома на благотворителността и народното здраве &bdquo;Д. П. Кудоглу&rdquo;, д-р Александров, макар и болен, с 39 градуса температура, напуска дома си и заминава за бедстващия Чирпан. <br /> <br /> Ужасът за Пловдив обаче идва само след 4 дни - на 18 април. &bdquo;Вторият трус &bdquo;доразруши онова, което се крепеше още, и откри нови пукнатини на сградите&rdquo;, четем в архивите. &bdquo;Електричеството моментално изгасва. Мрак и тъма непрогледна покриват града. Домовете са напуснати - никой вече не мисли за тях. Цялото население трепери от ужас и пълни площадите, градините и празните места. Едни са избягали боси, други по долни дрехи, кой както сварил. Слушат се писъци на изплашените деца, ридания и вайкания на жени, охкания на ранени или глухите подземни викове за помощ на затрупаните под съборените домове. Задушлива миризма на сяра изпълва въздуха&rdquo;, разказва Каблешков. <br /> <br /> В Пловдив картината е апокалиптична. Военният клуб се разпада - новата постройка на салона е срутена до основи. Пукнатини и цепнатини се появяват и по тютюневите складове на &bdquo;Табакус&rdquo; и &bdquo;Никотея&rdquo;, конструкцията им обаче се оказва издръжлива. Слабо е засегнат южният фронтон на Католическата черква, но Международната католическа болница излиза с доста поражения от труса -партерът е разрушен, както и външната стена на източното стълбище. Пострадал е и складът на Захарната фабрика - северната и южната му част са паднали навън, но и двата тухлени комина, високи 51 и 53 метра, са пречупени почти наполовина. Силни разрушенията има и от южната страна по линията гара Пловдив-Джумаята-гара Филипово. Падат много от старите къщи в Кършияка - те са паянтови, иззидани от кирпич. Най-големи са пораженията по Централна гара и Библиотеката. Учудващо, но Главната и сградите по нея остават почти незасегнати от труса. <br /> <br /> Земетресението отминава, но както се казва - всяко зло за добро - и от него нашенци си вземат поука. &quot;Земетресението дойде да докаже, че богатствата, за придобиването на които ние често пъти сме готови да правим компромиси със съвестта си, да сe унижаваме, да вършим подлости, даже престъпления, могат в миг да изчезнат&rdquo;, четем в книгата &bdquo;Страшната народна злочестина&rdquo;. И още &bdquo;...щастието на човека не се състои нито в жилища като палати, нито в скъпи мебели, нито в разкошни трапези, защото в миг той бива принуден да ги изостави на произвола на стихията, да бяга и търси спасение далеч от тях&rdquo;.<br />