Независимо, че е роден през далечната 1920 година, 97-годишният Тодор Филипов може да бъде еталон за активност и жизненост. Най-възрастният мъж в района в момента сам си конструира електрическа печка, обработва близо декар зеленчукова градина, ходи на риболов и шофира, а в малкото си свободно време работи на банцига си във великотърновското село Дичин.

Достолепният мъж помни живота през монархията и социализма и до ден днешен видът му е безупречен, а емблематичните му мустаци – старателно поддържани. Бай Тодор си спомня, че е лежал в болница само един-единствен път – през далечната 1972 година, когато пипва пневмония. Отдавна е загубил и съпругата си, която си отива от този свят през 1982-ра. Не крие, че не може без движение, никога не е спазвал диети, но и не е злоупотребявал с алкохол и храна. Още със ставането си сутрин си вари кафенце за закуска, след което прилежно вчесва косата и подравнява мустаците си. Въпреки внушителната си възраст, която предполага и по-малка двигателна активност, няма и минута свободна и винаги намира какво да свърши. Къщата му е спретната и чиста, като аптека са подредени работилницата и градината, в която отглежда почти всички видове зеленчуци. „Не ходя в пенсионерския клуб,

Най-възрастният мъж в района си пази детското креватче от 1920 г., което е дарил на местното читалище.

Най-възрастният мъж в района си пази детското креватче от 1920 г., което е дарил на местното читалище.
какво да правя при тия келеши. Те са на половината на моите години. Предпочитам да си свърша нещо тук или да отида до Велико Търново, за да видя дъщерята. Ето сега си майсторя сам електрическа печка“, показва уреда бай Тодор. От различни керамични части е оформил корпуса, адаптирал е реотани и потенциометър, както и въздуховоди, които ще отопляват цялата му къща на принципа на конвекцията. „Никога не съм бил член на партия, нито преди 9 септември, нито след това, нито след 10 ноември и смятам, че партиите само пречат и трябва да бъдат забранени, както го направи през 1934–та Кимон Георгиев. Така няма да има субсидии, шуробаджанащина, кражби и държавата ще разцъфти. Когато е имало една партия, икономически сме били най-добре“, категоричен е
Тодор Филипов.

През живота си съм се напивал три пъти и ги помня детайлно. Пийвам, не се спирам, но никога не злоупотребявам.
 Така е и с храната. Не спазвам специални диети, нито се съобразявам. Каквото ми подскаже душата, й угаждам. Само никога не съм пушил, ако това е от значение, разкрива възрастният мъж. Радва се, че няма никакви болежки. Единственото му гайле е това, че вече трудно подочува с лявото ухо. Бай Тодор е бил локомотивен машинист, след това околийски агроном и инженер по автотранспорта в Окръжния народен съвет във Велико Търново. Оттук помни и почти всичките си колеги и приятели Ивановци – Иван Робов, Иван Пенчев, Иван Русков…

Едно от хобитата му е да майстори различни неща. До неотдавна е поправял мотори и коли, а през лятото има намерение да си направи триколка, с която да се придвижва из селото.

„Трудно ще ми е на велосипед, макар да се качвам от време на време. Продадох и колата, защото смятам, че на моята възраст не бива да се шофира. За последно бях зад волана миналата година, когато возих един приятел за риба. Но с триколката ще се справя“, категоричен е възрастният мъж.

Източник: "Борба"