Чуждестранна студентка от Медицинския университет в Пловдив изтеглила кредит и изчезнала в чужбина, научи „Марица“ от свои източници. Банката, отпуснала заема, е потърсила справедливост в съда, но магистратите прекратили производството, става ясно от съдебния акт. 

Историята на „запалването“ започва през 2015 година. Младата дама била редовна форма на обучение в университета. На 7 февруари 2015 година тя посещава клон на банка в Пловдив, където сключва договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти и общи условия към него.

След пълно неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума, банката потърсила правата си по съдебен ред. 

Книжата по делото са изпратени на адрес, представен на университета като настоящ, но там студентката не е открита. Направен е нов опит да намерят момичето, като с международна поръчка документите са изпратени на известния ѝ адрес в чужбина. Върнати са отбелязване, че не са получени. 

С цел установяване обичайното местопребиваване на ответницата съдът е изискал данни за адресна регистрация от сектор „Миграция“ на пловдивската полиция, които са посочили, че не разполагат с данни за такава. Изискани са сведения  от НАП и от НОИ за установяване на сключени от лицето трудови договори или подавани декларации, от които да може да се установи друг адрес на територията на България, но такива данни не са открити.  

Изискана е информация и от МУ – Пловдив, като в отговор е постъпило писмо, в което заявяват, че на ответницата е наложено наказание отстраняване от Университета за три години, което е било обжалвано от нея и потвърдено с окончателен акт на ВАС, като те не разполагат с никаква допълнителна информация за студентката. 

С оглед на всички тези данни, магистратите считат, че студентката не е с обичайно местопребиваване на територията на България, следователно настоящият съд няма международна компетентност да разглежда настоящия спор. 

По въпроса за компетентността на съда е дадена възможност на ужилената банка да изложи своето становище, което гласи, че може да се търси отговорност от студентката - лице, които има местоживеене в държава-членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка по дела, свързани с договор – в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение. Допълва, че процесният договор за кредитът е с изпълнение на територията на България, поради което компетентен да разгледа спора е именно българския съд. 

Магистратите, обаче, не споделят тази теза, тъй като сключеният между страните договор е потребителски с потребител физическо лице, което не е български гражданин. 

„Определянето на договора като „потребителски“ следва и от наименованието му и от общите условия, при които е сключен, а и от съдържанието му. В договора страните не са уговорили приложимото в отношенията им право, следователно, при наличие на международен елемент в него, приложимото право по отношение на подсъдността е РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1215/2012 и по-специално, предвидената в него защита не общо за договорите по чл.7, а конкретно за тези, по които едната страна е потребител – по чл.18.

При това положение компетентен да реши спора е съдът по обичайното местопребиваване на потребителя. Липсата на компетентност прави невъзможно разглеждането и произнасянето по висящото пред него производство, което следва да бъде прекратено като недопустимо“ се казва в мотивите на съда. 

Студентката явно е родена с късмет, тъй като е прекратено производството по делото, поради липса у съда на международна компетентност за разглеждането му.

Банката може да обжалва решението с частна жалба пред Апелативния съд.