ДЗЗД „ЕНВИМОН" извърши теренен мониторинг на 10 природни местообитания на територията на зони от екологичната мрежа „НАТУРА 2000“ и извън тях в различни части на страната. При мониторинг в района на Добруджа извън защитена зона бе установено самовъзстановяване на площи от понто-сарматски степи в близост до град Балчик. Индивиди от типичните за местообитанието видове бяха установени дори като пионерни, заселващи нови площи, съобщиха от компанията.

Интерес предизвикаха още взаимоотношенията между вид от Червената книга на Република България – храстовидна карагана (Caragana frutex (L.) K.Koch) и чуждия инвазивен вид айлант (Ailanthus altissima (Mill.) Swingle). В защитена зона „Кабиюк“ бе установено, че местообитанието „Понто-сарматски широколистни храстчета“, което се определя от присъствието на този вид в тази зона, е заплашено от нашествието на плътна популация от айлант.

Нашествието е в източната част от местообитанието и в нея то губи територия и индивиди, засенчвано от айланта. В същото време в западната част храстовидната карагана заема нови територии и така местообитанието се „премества“, „бягайки“ от нашественика. Кой ще бъде по-бърз в тази „надпревара“ ще покажат резултатите от следващия мониторинг. Оказва се, че местообитанието е застрашено и от местен вид – популярният бодлив храст драка (Paliurus spina-christi Mill.). Проблемът е установен на територията на защитена зона „Таушан тепе“.

В резултат на плътно обрастване местообитанието също губи територия. Неочаквано храстовидната карагана се оказва много адаптивна и дълго време успява да съществува в „прегръдката“ на драката. Екипът, който проучва местообитанието в тази зона установи, че храстовидната карагана дори предпочита близостта до храстите от драка.

Мониторингът се осъществява от ДЗЗД „ЕНВИМОН“ по проект на Изпълнителната агенция по околна среда - „Извършване на анализи и проучвания на видовете и природните местообитания в България, предмет на докладване съгласно чл. 17 от Директивата за местообитанията и чл. 12 от Директивата за птиците“ по ОПОС 2014-2020.