Трагедията, която сполетя "Аспарухово" преди две седмици, продължава да бъде най-коментираната тема във Варна. 13 души загубиха живота си, пометени от водната стихия, която опустоши голяма част от квартала. Варненци запретнаха ръкави и показаха съпричастност с пострадалите, помагайки им с почти денонощен труд и най-различни дарения, кой както може. В инициативата се включиха и хора от цялата страна, които или обръщаха лопати с кал, или пращаха дарителски съобщения.
Добротата на тези хора изглежда не остава незабелязана. &quot;Петел&quot; съобщава, че на редакционната му поща е дошло изключително емоционално благодарствено писмо, което е хубаво всеки човек да прочете, за да разбере до най-малката подробност ужаса, през който преминаха пострадалите от водната стихия, както и изключителната благодарност на същите тези хора, към всички доброволци в квартала.<br /> <br /> Писмото е подписано от Тодор Иванов. Благодарим му най-искрено, че ни го изпрати и го публикуваме го в пълния му текст, пишат колегите от варненския сайт.<br /> <br /> <em>Здравейте,<br /> <br /> Пиша Ви точно 2 седмици след трагедията, сполетяла Аспарухово.<br /> <br /> Казвам се Тодор Иванов (43) и живея на вече печално известната улица &bdquo;Горна Студена&ldquo; 35 А.<br /> <br /> По време на пороя все още бях на работа , а когато тръгнах да се прибирам, Аспарухов мост беше затворен. Часове наред и нямах никакъв достъп до дома си.<br /> <br /> Когато накрая стигнах в Аспарухово, прецених , че за да се добера до вкъщи трябва да зарежа колата. Направих го и нагазих в мътните и кални води.<br /> <br /> Към 21:30 часа стигнах по-някакъв начин до дома си и видях, че на мястото на входната врата зее огромна дупка, от която прелива вода. Единствената ми мисъл беше къде е баща ми, който е трудно подвижен. Слава на бог, беше жив , целият кален и мокър, оцелял по чудо. Но истинския ужас на случилото се осъзнах в петък сутринта. На светло улицата ни изглеждаше като след война - тонове кал, дупки и разбити коли разхвърляни навсякъде. <br /> <br /> В същото време трябваше да тръгвам за работа и не знаех какво да правя.<br /> <br /> Тогава се появиха три момичета, за които в последствие разбрах, че са доброволци и членове на неправителствената организация &bdquo;Розови очила&ldquo; заедно с членове на екипа на кандидатурата на Варна за европейска столица на културата 2019 г. и пет напълно непознати момчета между 20 и 30 години. За няколко часа, докато аз приключвах ангажиментите си на работа, успяха да откопаят къщата от калта. Пожарната също бяха на своя пост, като изпомпиха водата от стаите.<br /> <br /> Искам да благодаря и на моите приятели и съвипускници от ТКК &bdquo;Кирил Халачев&ldquo; , випуск 89 год. , които ми помогнаха окончателно да разчистя дома си. Без тяхната помощ нямаше да успея да се съвзема.<br /> <br /> След трагичните събития в квартала осъзнах, че на този свят има много, много добри хора и че имам истински приятели. Благодаря им! Извинява се, че не успях да науча имената на непознатите, които ми помогнаха. Надявам се, че чрез медииите моята благодарност ще стигне до тях.<br /> <br /> Нека се подкрепяме!<br /> <br /> С уважение към всички, които помогнаха на мен и пострадалите в Аспарухово:<br /> <br /> Т. Иванов</em><br />