Целунат от пепелянка укроти над 200 змии

Стефан Йосифов е роден в село Медовина, близо до град Попово, и то в конюшня между двата коня. &ldquo;Точно като Исус Христос. Имало бали със слама, а в тях и зад тях змии&ldquo;, разказва Стефан. Той се появил на бял свят в разгара на лятото. Бил осмото дете на Марина. По-големите му сестри и братя се били на етажа, нямало място и Марина дала живот на Стефан в конюшнята.<br /> <br /> Неговият баща е присъствал на раждането, змиите също гледали, без да нападнат пеленачето и майката, въпреки че имало много кръв. Конете също отстъпили настрани, разказва Стефан и смята, че рождеството му е белязано и интересно.<br /> <br /> Семейството на Йосифов обитавало крайна къща в селото. Къщата била двуетажна, а влечугите от полето се нанесли под сайванта в двора, който бил много голям. Дори зимували в плевните.<br /> <br /> &bdquo;Аз нищо не съм разбирал, но съм ги галил. И сега, въпреки че съм на 70 години, продължавам да хващам змии. Давах ги едно време в зоологическата градина на София на професор Матеев&rdquo;, споделя странникът.<br /> <br /> Стефан е посветил три сезона от живота си на цирковото изкуство в &ldquo;Серенгети&rdquo;. Прекъснал, защото дошъл в Кюстендил, където се задомил. В града останал вече 50 години.<br /> <br /> В цирка научил влечугите на изключително опасни и трудни номера. Бях ги научил<br /> да играят на въже и да ме целуват. Хората като видят отровна змия, пепелянка да отвори уста и да си извади езика, направо изтръпват, други припадаха, като гледат&rdquo;, казва Стефан.<br /> <br /> Целувката на пепелянката иначе е смъртоносна. Когато им се изкъртят зъбите, си ги произвежда за 24 часа, така както яйцата. Това се случва и с другите отровни змии, които в България са над 150 вида.<br /> <br /> Любопитна подробност е, че змиите не му посягат. Той общува с тях чрез звуци, така ги извиква. По този начин те се показват, тъй като не всеки път може да забележи къде са се скрили. &ldquo;Това са моите сигнали, така разговарям със змиите и ги успокоявам. Не ги ли предразположиш, те стоят на едно място&rdquo;, допълва Стефан.<br /> <br /> Ухапване от змия не го пропуска, но не по негова вина. Първият белег му е към нокътя на пръста на ръката. Другото по-фрапантно ухапване е зад ухото. Тогава бил в цирка и си държал микрофона, за да обяви поредния номер. Валяло дъжд, а на усилвателя за микрофона дало късо, преминал ток. Имало 6-7 змии около шията му, едната се обърнала и го ухапала. <br /> <br /> &ldquo;Двата случая не са по моя вина&rdquo;, каза Стефан. Още от малък с приятели той се научил да общува с влечугите. Поставяли им в кръг храна на 100 метра, когато няма храна змиите пак отивали до мястото, стигат до там и се връщат. &bdquo;Не знам как изчисляваха разстоянието&rdquo; и сега се чуди Стефан.<br /> <br /> Последния случай на контакт със змия, който имал Стефан, е на третия етаж в един от 15-те етажните в Кюстендил. Там той извади пепелянка от пералнята на кюстендилка. Влечугото пък попаднало вътре, след като дамата тръгнала да пере дрехи от полето на мъжа си. <br /> <br /> &bdquo;Явно се е промъкнала в якето и така е влязла вътре&rdquo;, коментира още Стефан. Той е по-известен в областния град и от екипите на Гражданска защита. &bdquo;Търсят ме постоянно и аз се отзовавам. Това е моето призвание още от пеленаче&rdquo;, казва с усмивка <br /> 70-годишния мъж. /БЛИЦ<br /> <br /> <br /> <br />