Цял автобус с гастарбайтери пристигна вчера от Милано в Дупница. Сред тях имаше хора от Гоце Делчев, Дупница, Благоевград. Багажниците на автобуса бяха претъпкани от с кашони, куфари, стекове с прах за пране и др.

Сред пристигащите беше и Димитър Георгиев, известен с прякора Джайко. Допреди две години той имаше цех за изработване на  пейки, но бизнесът му зациклил и той сменил амплоато си. По градинките на Дупница може да се видят още от неговите пейки.

“Бизнесът с пейките спря. Изнасях пейки и за Македония, но… За да не остана без средства, започнах работа като тираджия в Италия. Работя за македонец. Фирмата е в Италия. Карам стока до Франция, Германия… Доволен съм. Сега се прибрах за малко и се връщам обратно на работа”, разказа Димитър Георгиев пред struma.bg.



Мъж от Дупница, който за 3 месеца е изкарал 10 000 евро като работник в лозята на Южна Италия, се разкрещя и заяви: “Не сме отишли там от хубаво, а от беднотия. Прибрах се в България само да си оправя документите и се връщам. Нямам намерение да се връщам повече тук. Мразя България…”, избълва огорчението си от родината дупничанинът.

Роми от Гоцеделчевско се похвалиха, че за 1 часа работа в лозята получават 10 евро. Преди години надницата е била наполовина – 5 евро.

“Вече се работи само по 6 часа на ден, а не както преди години – по 12 ч. и спяхме в лозята. Започваме в 6 ч. сутринта и приключваме в 12,00 ч. Къде в България ще получиш надница от 120 лв. на ден?

Работехме по строежи в София, плащаха ни по 50 лв. на ден, но като заредиш колата с гориво, хапнеш нещо на обяд – и надницата половината е похарчена.

В лозята в Италия всичко е механизирано. Тракторът минава между редовете и група от 8 или 12 човека берат гроздето от двете страни и го хвърлят в ремаркето. Тепърва започва усиленото бране и ще се върнем след седмица обратно.

Гроздоберът там започва през август и приключва през декември в някои южни райони на Италия. Дойдохме да си видим жените и децата, иначе ще ни забравят”, пошегуваха се двамата млади мъже от Гоце Делчев.