Попълнете търсена ключова дума или фраза

Тъжни СНИМКИ показват забравената война на капитаните и пантеона в тяхна памет край Сливница

https://blitz.bg/obshtestvo/regioni/tzhni-snimki-pokazvat-zabravenata-voyna-na-kapitanite-i-panteona-v-tyakhna-pamet-kray-slivnitsa_news795362.html Blitz.bg

Внушителният пантеон е изграден от червен железобетон и е във формата на пресечена пирамида

Гургулят , България 24 Ян. 2021, 08:06 1003 прочита 0 коментара

Пантеонът на загиналите български воини в Сръбско-българската война през 1885 година край Сливница тъне в разруха, съобщава БГНЕС.


Построен чрез фондация „13 века България” с дарителски средства от признателния български народ, както гласи и плочата на монумента, за да помним една от най-големите прояви на български патриотизъм, днес е тъжно занемарен. Дори съботният мрачен януарски ден не изглежда достатъчно сив пред стърчащата арматура от червения бетон. Стъпалата се ронят, на места са изкъртени.

Внушителният пантеон е изграден от червен железобетон и е във формата на пресечена пирамида. В централната му част е издигната статуя от кварцит на жена, символизираща Майка България, скърбяща за загубените си чеда.

Любопитен факт е, че колосите на Мемнон в Египет, както и саркофагът на Наполеон в Дома на инвалидите в Париж са изградени от кварцит. Според известните данни, кварцитът за пантеона е подарен от Русия.

Някога посетителите са чели имената на падналите военни командири от бронзови паметни плочи, но след години на забрава и посегателства, а днес седят само обикновени алуминиеви табла.

В близкото село Гургулят сякаш времето е спряло. А пътят до там е отчайващо разбит. Дали заради времето на пандемия или през зимата в този край на България е така, но жива душа по улиците няма. На кметството е посочен телефон, ако някой има нужда.

За да се помни

Боевете, които са се водили преди 135 години на територията на Сливница, са военна защита на Съединението на България. На 6 септември 1885 г. в Пловдив, седем години след Руско-турската освободителна война, България е била разделена на две – Източна Румелия под турско васалство и Княжество България – под руско влияние.

Тогава чрез безметежен преврат е обявено Съединението на България. В това време Австро-Унгария подтиква Сърбия срещу страната ни, защото в лицето на България те виждат, че на Балканите се оформя една силна страна с три изхода на море, географски силна държава, въоръжена с руско оръжие.

Така съвсем ненадейно на 2 ноември сме нападнати от западната страна. След Съединението, управляващите са очаквали нападение от изток. По тази причина войската ни от 135 хил. души е била струпана на турската ни граница, край Одрин. В същото време в западните покрайнини е имало само военни отряди от Видин до Кюстендил в рамките на около 8 хил. души общо.

Ние сме нападнати от сръбска войска, която е в размер на 48 хил. души, т.е. шест пъти по-многобройна войска. Крал Милан е обявил в Сърбия, че прави запас и събира доброволци, защото ще водят боеве за освобождаване на Южна Сърбия и Македония, т.е. използва лъжата, че ще се водят боеве с Турция, за да събере войска срещу България.

Той насочва един лъч към Видин, един между Радомир и Кюстендил и основната му ударна сила е била насочена по пътя Цариброд – Сливница – София.

Тук той действа с Нишавската армия и успоредно на нея пуска през село Врабча, Филиповци, Трън и Брезник Моравската дивизия, която е имала за цел да подсигурява с отряди основната нишавска армия и в същото време планът е бил минавайки зад село Гургулят – между селата Гълъбовци и Храбърско, да засилят позициите на сърбите в Сливница.

Българските военни тогава са решили твърдо сливнишките височини да бъдат позицията, където да спрат нападението на сръбския военен елит, докато правителството, водено от княз Ал. Батенберг, искат всичко ценно каквото има в София да се изнесе и да чакат сърбите край Вакарел. Българските капитани обаче не са съгласни с това и въпреки намеренията на Батенберг, искат да задържат сръбската войска до Сливница.

По тази причина и първите сръбски отряди, които се насочват в местността, са неприятно изненадани, когато виждат над Сливница на хълмовете в Гълъбово, Три уши и Малово българските отряди. Другата част, която на третия ден се насочва в посока Божурище се изкачва южно от Войводино, Могила и Шезуб.

Там българите разполагат с осем оръдия. Именно с тези изстрели, българите спират сърбите, когато прииждат за два дни – 5 и 6 ноември. През тези два дни сърбите сломяват съпротивата край Калотина, Драгоман, минават през Габер. Заради тези успехи сръбският крал Милан казва, че ще си пие кафето вечерта пред турската джамия в центъра на София – нещо, което скоро разбира, че няма да стане.

Българските капитани, които се намират в позицията над Сливница, въздействат с трикове върху сърбите. Тогава все още войската ни е била малобройна. Българските отряди се придвижват за две денонощия от турската граница до Сливница. Имало е по това време влак единствено до гара Септември, от там те са вървели пеша и на коне по трима души. Когато пристигат веднага се включват във военните действия.

Интересен факт е, че самият капитан Коста Паница с неговия малоброен отряд е правил няколко задвижвания на полето, за да създаде впечатление пред сърбите, че българската войска е по-многобройна.

Когато се води битката в Сливница на 6-7 ноември, тогава са били и най-тежките боеве, изходът от битката е бил 50 на 50. Тогава обаче сръбският отряд на Моравската дивизия, който минава през Брезник, Гургулят и Делян, след като влиза в село Златуша, получава изненадваща атака от осемте оръдия от артилерията, която е над с. Гълъбовци. Тогава командващ артилерията ни е кап. Христо Попов. Тази артилерия е нанесла сериозен смут сред сърбите, чието намерение е било през с. Златуша и Банкя да влязат директно в София.

Затова боевете край Гургулят изиграват основна роля за хода на цялата битка, защото Моравската дивизия не успява да премине, а 1200 души са пленени. Точно това е мястото, където в боевете се включва цяло село – жени, мъже и деца се изправят срещу сърбите, кой с каквото може да се бие – вили и лопати.

В тези сражения българите дават 602 жертви, а сърбите – 674. На 7-ми сърбите се оттеглят. Това се смята и за рождена дата на българската сухопътна войска.

В дните след това до 21 ноември българите настъпват в сръбска територия, но Великите сили не позволяват да стигнат далеч. В резултат на тези военни действия е Берлинският договор, на който ние дори не сме поканени дори като свидетели. При подписването на този договор Русия застава на страната на Сърбия.

Интересен факт е и това, че във войната не участва нито един руски войник. Армията ни разполага с руско оръжие, но истината е, че руснаците са на страната на Сърбия. На наша страна участват само 17 души финландски войници – доброволци и няколко момчета – италианци, които са правили жп линията Костинброд-Калотина.

След битката, всички убити са погребани на място като по-късно костите им са изнесени в паметник-костница, която се намира в Сливница. По късно един от участниците във войната кап. Христо Попов прави църква на мястото, където са се водили най-сериозните боеве, местността Църквище.

Църквата е наречена “Св. Илия”. По ирония на съдбата майсторите са били сърби. След като църквата се руши, нещо, което според местните е, защото сърбите са направили слаби основите на църквата, на нейно място е изграден Пантеон на загиналите. Това става през 1985 г. като инициатор е била Людмила Живкова. 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

0 Коментара:

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам