Копие от знамето на Карловския революционен комитет се вее на новото кръгово кръстовище в западната част на Карлово.
 
Флагът е с размери 3х5 метра, двулицев. Монтиран е на 11-метров масивен стоманен пилон. На върха е поставен 50 сантиметров позлатен кръст, ориентиран на изток. Православният символ е изработен и дарен на община Карлово от местна фирма, съобщава "Трафик".
 
Знамето беше издигнато днес на официална церемонията на новото кръгово кръстовище, присъства цялото ръководство на община Карлово, представители на бизнеса, общественици, младежи с четнически униформи от град Клисура, граждани.

Историята разказва как идвайки преди Априлското въстание 1876 г. в Карлово, Апостолите на Панагюрския революционен окръг – Георги Бенковски и Панайот Волов, нощуват в къщата на Ганьо Маджареца - главен куриер на вътрешната революционна организация в Тракия.

В дома те виждат  и много харесват знамето на Карловския революционен комитет.



Затова дават заръка на дъщерята на Маджареца - Мария, която го е ушила, да изработи същото за Четвърти революционен окръг. В навечерието на Великден знамето с извезани “Свобода или смърт“, е готово. На 4.04.1876 г. Ганьо Маджареца и Панайот Волов го носят в Панагюрище.

По неговия еталон, Бенковски заръча на учителката Райна Попгеоргиева да ушие главното знаме на 4-ти революционен окръг.

Преждевременното обявяване на 20 април в Копривщица на въстанието изненадва Бенковски и Волов и когато те получават прочутото кърваво писмо от Тодор Каблешков, главното знаме на бунта все още не е готово.

Затова, заедно с Георги Икономов, надяват флага на Карловския революционен комитет на едно неокастрено дърво и с него обявяват бунта в средногорското градче.

След освещаването на 22 април на главното знаме на 4-ти революционен окръг от поп Грую Бански, то е връчено от Георги Бенковски на Райна Княгиня, която го развява горда пред въстаналите панагюрци.

Знамето на Карловския революционен комитет става знаме на Хвърковатата чета на Георги Бенковски и се носи от знаменосеца на четата Крайчо Самоходов по време на походите и боевете с башибозука в Средногорието. По-късно пряпорецът се загубва след разгрома на четата и смъртта на войводата в Тетевенския Балкан.

Оригиналният байрак на Карловския революционен комитет обаче остава невредим.