Трябваха 4 дълги месеца ожесточена борба за оцеляване след жестоката трагедия, но днес дядо Стоян и баба Донка от с. Черни връх са на крака, съобщава „Флагман”. „Раните по ръцете ми зараснаха, но не спират да болят. Вече не мога да правя нищо, да се храня, да ходя до тоалетна. Чувствам се безполезен. Животът ми отиде, а без жена си съм загубен”, споделя през сълзи дядо Стоян.
Покъртителната история за това как двама души бяха изоставени на произвола от всички бе разказана преди време. Лекари и сестри тогава кимаха състрадателно, а клиниката във Варна и здравното министерство си миеха ръцете един с друг, докато двамата старци лежаха неподвижни в дома си и се молеха през сълзи някой да си спомни за тях.<br /> <br /> Ужасната драма прикова възрастното семейство на легло, след като на 6 март 2014 г. варненски лекари ампутираха 9 от десетте пръста на ръцете на стареца, седмица след като ги изгори, докато палеше печката в дома си. Нелеп инцидент претърпя и баба Донка, която неотлъчно бе до болничното легло на съпруга си.<br /> <br /> Падайки от носилка на колелца, която абсолютно незаконно й бе дадена, за да пренощува в Клиниката по изгарянията във Варна, жената потроши крака си.<br /> Четири тежки месеца бяха необходими, за да се вдигнат от леглото, но днес те вече посрещат гости.<br /> <br /> Сега баба Донка сякаш е по-ведра. &bdquo;Добре сме. Кретаме някак си, колкото може. Няма да се предадем&rdquo;, казва тя. <br /> <br /> &bdquo;Не се оставяме. Като падне някой път дядото, аз го влача, вдигам го някак си. Мъчим се сами да се гледаме и няма да се предадем&rdquo;, добавя жената.<br /> <br /> Възрастните хора не са подали жалба след случилото се в болницата. Те не вярват и не очакват да има справедливост. А и вече нямат пари са прахосване.<br /> <br /> Подали са единствено документи в ТЕЛК и очакват решение дали дядо Стоян може да получи инвалидна пенсия, дори и малка. Десетки добри и състрадателни хора откликнаха, след като разбраха покъртителната история на двамата старци. <br /> <br /> До баба Донка и дядо Стоян обаче достигна единствено силната морална подкрепа и състрадание на всички тези хора. И два плика със сумата от 15 лв., пропътували стотици километри с пощенските коли чак от Русе.<br /> <br /> &bdquo;Разплаках се от умиление, след като ги получих &ndash; може да са малко, но е важен жестът. Не вярвах, но има все още добри хора, мило дете&rdquo;, разказа баба Донка. Никоя институция не се ангажира да осигури подкрепа за двамата старци./БЛИЦ<br />