Скандал избухна в Несебър заради проект за издигане на паметник на Анджело Ронкали, станал по-късно папа Йоан ХХIII. Идеята за монумента на висшия католически духовник вече е одобрена от общинския съвет на морския ни град и по всяка вероятност той ще се извиси догодина край крепостната стена на Стария град. Православната църква обаче остро реагира и обяви, че един такъв паметник е обида не само за православните християни в Несебър, но и за Исус Христос, Света Богородица и още 9 светии, покровители на града.
В изявление на Сливенския епархийски съвет се казва: &quot;Фактът, че голяма част от туристите, посещаващи Несебър, изповядват католическа религия, не е основание да се издига паметник на папа. Издигането му ще е повод за противопоставяне между православни и католици&quot;. От Сливенска митрополия призовават властите в Несебър да преразгледат решението си и да го отменят, съобщава &quot;Стандарт&quot;. Общинарите обаче са твърдо решени, че пред портата на древния град ще има монумент на папа Йоан ХХIII. <br /> <br /> Мотивите са, че Анджело Ронкали има големи заслуги към Несебърq докато е бил у нас папски нунций през периода 1925-1934 година. С негова протекция през 1926 година Ватиканът е дарил половин милион лева за изграждане на социални трапезарии за деца на бежанци от Одринска Тракия и Егейска Македония. По-късно той издействал още 1 милион лева за подобни социални проекти. &quot;Изненадан съм от реакцията на Сливенския епархийски съвет. Общинският съвет на Несебър е взел решение да се издигне монумент на Анджело Ронкали заради безспорните му заслуги към града&quot;, лаконично коментира кметът на Несебър Николай Димитров.<br /> <br /> Монсеньор Анджело Джузепе Ронкали е известен като Българския папа. От 1925 г. до 1931 г. той е представител на Ватикана у нас. Обикаля страната, качен на каруца, теглена от кон или магаре. Когато става архиепископ, той измолва от папата да смени името си Аерополски с Месемврийски (на древния християнски град - Несебър). През 1930 г. монсеньор Анжело Ронкали застава зад брака на цар Борис III и италианската принцеса Джована Савойска, като успява дипломатично да отстрани църковно-религиозните пречки пред това бракосъчетание. <br />