Едно изказване от тази сутрин на министър Десислава Танева по повод загубите в аграрния сектор, реализирани заради руското ембарго, провокират ст.н.с Йордан Малджански да изрази своята гледна точка. Той е категоричен, че управлението на Европейската програма за развитието на селските райони се крепи по-скоро на измислени числа, отколкото на реална работа.
Аграр-специалистът прави сравнение с направеното в няколко други европейски държави в тази насока. Така например Гърция има реални договори с ЕС в това направление за 15 милиарда долара, Полша &ndash; за 18 милиарда, а България те са някакви нищожни 20 милиона долара. &bdquo;Ние, българите, сме незначителни и жалки, спрямо това, което произвеждахме и изнасяхме по времето на социализма, твърди Малджански. А през последните 25 години тази програма за развитието на селските райони е управлявана само от некъдърници и вместо да се развие, работата по програмата е ликвидиран напълно&hellip;&rdquo;, каза още специалистът.<br /> <br /> А и как да постигне перфектната организация бившият министър Найденов, например, като никога в живота си не е организирал и управлявал реално земеделски производство. А ролята на Министерството на земеделието е да организира и гарантира изхранването на нацията и реализирането на печалби от търговията със селско-стопански продукти. Ако се обърнем към езика на статистиката ще видим, че в годините между 2 003 до 2 013, тоест за 10 години, в аграрния сектор на страната са усвоени 15 милиарда лева. Но 80 процента от тези средства са отишли при 4 800 едри зърнопроизводители. Дребните &ndash; вълците ги яли! Според Малджански процентът на усвояемост на тези средства е най-нисък в сравнение с останалите страни от Европейския съюз. Освен това има още около 3 милиарда лева неразплатени средства от програмата, които остават за сметка на бюджета. Равносметката в тази насока е категорично отрицателна &ndash; въпреки добрите субсидии давани от Европа по тази програма за развитието на селските райони, отрасъла въобще не се е придвижил напред. Цифрите са показател за това &ndash; в началото на програмния период като земеделци са се обявили 768 686 производители, а сега са останали 285 256 души. Неяснотите с дотациите за отрасъла са докарали до там селскостопанските производители, че 500 хиляди от тях са се отказали от земеделска дейност. <br /> <br /> Само в северозападна България, разочарованите са около 50 хиляди души. В последно време правителството започна да организира срещи и да популяризира нови програми с цел да съживи тази дейност, което, според агроспециалиста, едва ли ще доведе до някакви резултати. При средна безработица за страната от 11 процента, в селата тя е 22 процента, а в някои от тях дори е достигнала и до 85 &ndash; 90 процента. А това значи, че производството на храни от животински произход е намаляло с 50 процента. Така например производството на мляко от 986 хиляди тона е паднало на 522 тона, почти наполовина. Според Европейските норми на всеки българин трябва да са гарантират 385 литра мляко за година, а реалната цифра е 75 литра. И при производството на месо статистиката е стряскаща. С родно производство на мръвките се обезпечава едва 30 процента от населението. Останалото се внася от чужбина в повечето случаи неизвестно с какво качество и от преди колко години.<br /> <br /> В крайна сметка излиза, каза в заключение Малджански, че европейските пари не са отишли за изхранването на нацията, а да направят едни зърнени босове по-богати. Вместо държавата да се намеси и да пресече това спекулативно забогатяване за сметка на гладуващите българи, тя ги стимулира като им помага да реализират печалби от по 200-300 процента, какъвто е случаят в млечния сектор, например. Не е нормално млякото от фермерите да се изкупува по 30-40 ст за литър при положение, че като производствена цена то им струва около 75 ст. И в същото време киселото мляко да се продава по 2, 20 лв за кофичка, а сиренето по 8-9 лв. за килограм. С кашкавала нещата са още по-драматични &ndash; 13 &ndash; 15 лв. за килограм. В същото време броя на животните в България намалява драстично и България е на последно място в Европа по този показател. И то при положение, че всяка година се дават по 4, 5 милиона лева за развъдна дейност. Въпросът е дали всичките тези пари отиват по предназначение или отново пълнят джоба на някого. Само, че на тези въпроси едва ли скоро ще намерим отговора.<br /> <strong><br /> Тодорка НИКОЛОВА, БЛИЦ <br /> </strong> <br /> <br /> <br /> &nbsp;