Реквием на една обединителна идея

На 6 септември 2009 г. в гр. Гоце Делчев се състоя събор на пенсионери от цялата страна, повечето от тях ентусиазирани и вдъхновени от надеждата, че е дошло времето възрастните хора да проумеят своята сила, когато са обединени и ще поискат от управляващи, депутати и партии да спрат геноцида срещу възрастните хора, продължил дотогава две десетилетия от началото на така наречения преход.

Да припомним - началото на този порив даде доктор Иван Гаджев след интервю в нашия вестник в края на м. юли 2009 г. Кой беше д-р Иван Гаджев (виж на стр. 5). Повече от две години в. “Над 55” отделяше страници за дискусиите, предоставяше зала за съвещания на ръководството на БАП, за да подкрепи така желаното обединение на възрастните хора в името на тяхното добруване.

Струва си да припомним част от първото интервю на в. Над 55” с доктор Гаджев:
“...Два въпроса са ме занимавали от дълго време - въпросът за българската емиграция и въпросът за българските пенсионери... 
Аз мога да гарантирам - след две години пенсионерите няма да имат нужда да отиват при правителството. Правителството ще отива при тях. 
Направете справка колко са пенсионерите в България - милиони. Кой ще е по-силен - Доган, ГЕРБ или пенсионерска организация от милиони членове. Сега е моментът да се обединят в асоциация!...
Искам да попитам пенсионерите: Още ли се оставяте да бъдете използвани с лъжливи обещания само и само да дадете гласа си за тези, които получават заплати от по над 10 000 лева на месец, по сведение на медиите, това са хората от бордовете, които сега бяха разобличени?...

Новата пенсионерска организация трябва да бъде надпартийна, тя трябва да включва пенсионери, както майки и бащи на управляващи, така и майките и бащите като тези, които съм срещал по “Витошка” в София, протегнали ръка с молба за милостиня...

В Американската асоциация на пенсионерите - ААП, която е организирана от тях през 1958 г., членуват 35 милиона души. Тя е мощна организация, която е уважавана от американския конгрес заради могъщата избирателна сила, която тя показва на всички избори - местни или национални.

... гладът, студът през зимните месеци, невъзможността да си купят лекарства е еднакво болезнен както за червените бабички, така и за сините, и за зелените или за жълтите бабички. Те всички трябва да проумеят, че са контролирани, лъгани и използвани по времето на изборите и след това забравяни до следващите избори. 

Българските пенсионери, без разлика на партийна принадлежност, да се обединят и да станат политическа сила, която да респектира политици и управляващи...

Помислете до 6 септември т. г. - неделя, и елате в гр. Гоце Делчев на неофициален събор в подножието на Пирин...”...

Тази идея и днес остава актуална, но има ли кой да я осъществи на практика?

Както споменава и д-р Гаджев в интервюто, на 31 март 2009 г. се оказа, че от трите милиона български пенсионери в началото на 2000 година, въпреки ежедневното “младежко попълнение”, през 2009 г. са останали 2 196 880.

Статистиката е ужасяваща - за 9 години повече от 1 милион и 300 хил. пенсионери заминаха в небитието - над 125 000 всяка година! А днес?

Причините са повече от ясни - 90 процента от оцелелите и досега получават мизерни пенсии, които не им стигат за лекарства, храна и други битови разходи. 

От поколението, което искаше да обедини пенсионерското съсловие, едва ли са останали и половината живи, вече обезверени и без сили за съпротива.
Можем ли да обвиним българите, че не успяха да осъществят обединителната идея? Кой беше ЗА и кой ПРОТИВ?



Ето какво написа в бр. 32 същата година вече покойният Иван Чапразов, председател на ЕПС - гр. Стара Загора:
“Основният въпрос е - надпартиен съюз или партия да бъде тази асоциация? 
Виждането на д-р Гаджев за надпартиен съюз е правилно, но то важи за една свободна държава, каквато е САЩ. За посткомунистическа България, където цялото общество е партизирано, където и законите са изработени така, само чрез партия можеш да имаш политическа власт... така че въпросът за надпартиен съюз е спорен.

За какви “подводни камъни” говорим?

Първо: Безразличието на милион пенсионери към собствената им съдба, невярващи вече никому - тях ще искаме да приемем в БАП, за да можем да ударим по масата на управляващите.
Второ: Опозицията на съществуващите пенсионерски съюзи и партии - проф.- Лозан Стоименов дойде на срещата в Гоце Делчев, но отказа да влезе във временното ръководство. Гърбузанов от ОППБ не дойде, а и не взе участие в дискусията във в. ”Над 55”. Цветан Минков от СП-2004 зае във в. “Пенсионери” отрицателна позиция. Подкрепяният от БСП СП-2004 няма да се съгласи в пенсионерското движение да има друга водеща структура!”

Сабри Деуд Масаладжи, председател на Общински пенсионерски съюз гр. Калоян, обл. Разград: 
Желаем единен пенсионерски съюз или БАП

“Публикацията “Крайно време е пенсионерите да удрят по масата” във в. “Над 55 ” буди интерес и възхищение в цялата страна...”.

От името на пенсионерите в община Раднево Мария Папазова - председател:

“С голямо задоволство прочетохме интервюто, публикувано в бр. 28 под заглавието “Крайно време е пенсионерите да ударят по масата”. Имаме право да се радваме, защото тази идея е и наша, тъй като още на наше събрание, проведено в гр. Раднево на 06.02.2008 г., ние отправихме Призив към всички пенсионери в страната за обединение...
Време е вече нашите председатели на пенсионерските съюзи да седнат на една маса, да извадят пищовите и ги сложат върху нея с думите, изречени от Апостола: “Кажи ми моите и аз твоите кривици, па да се поправим и все да вървим заедно и да бъдем хора”, да тръгнат по нов път...”.

Андрей Христов, от Обединен съюз на пенсионерите - гр. Дулово
“Вярно е, че пенсионерското движение в България е в криза. Разпокъсано на съюзи и съюзчета, то се раздира от съвсем необосновани войни за някакво илюзорно надмощие... Но има съюзи като тези на Сава Гърбузанов, на Иван Чапразов, на Цветан Минков, на Сашо Радев, на Лозан Стоименов, които имат дългогодишна обществена практика, имат регионални и местни структури, имат свои сфери на влияние и не може да бъдат прескочени, ако искаме да създадем единна, мощна пенсионерска организация.”

А покойният Цветан Минков, председател на СП-2004, написа:
Обединение - да! 
Но... в името на какво?

Тук няма нужда и от коментар...

Идеята за обединението имаше и много свои апостоли, ще споменем само някои от тях: Найден Москов от София, доц. д-р Донка Стефанова от Варна, Николай Йорданов от Пловдив, Нели Лазарова от София, Мария Джаферова от Гоце Делчев - някои от тях вече също покойници.

Вместо послеслов: 
Много местни организации на БАП бяха изградени. Но по стар български обичай и БАП се разрои на организации и организацийки, водени от нереализирани в обществото пенсионирани мераклии за лидерство. 

От мъдростта на отминалите 10 години може би трябва да се съгласим, че най-правилно бе предложението на проф. Стоименов, председател на политическа партия Движение “Народен юмрук”: 
Закон за пенсионерите и тяхната съсловна организация 
би трябвало да се приеме от Народното събрание. Но трябва да се промени и Законът за политическите партии, който да създаде законова основа не само за обединяване на пенсионерите и формиране на тяхна единна легитимна организация, но и за ясно определяне на задълженията на държавната и местна власт спрямо нея и пенсионерите. Това ще гарантира участие на пенсионерски представители във властта - от Народното събрание до четиристранния диалог правителство - синдикати - работодатели - пенсионери.

Михаил АХЧИЕВ
/вестник "Над 55"/