„Репортери без граници“ рязко започнаха да харесват българските медии

България се изкачва с цели 21 места в Индекса за свободата на словото и вече е на почетното 91-во, а не 112-то, както беше миналата година. Това сочи най-новият доклад на организацията „Репортери без граници“, обявен гръмко у нас в понеделник, от което ясно личи, че организацията рязко е започнала да харесва българските медии.

В самия доклад пък неприкрито се признава, че въпросната положителна оценка и скокът на „обективността“ на българските медии се дължи основно на смяната на властта. Дословно: „Молдова и България изпъкват тази година благодарение на смяната на правителството и надеждата, че тя е донесла подобряване на положението на журналистите, макар олигарси все още да притежават или контролират медии“.

Как се е променила медийната среда в България и кое точно е направило по-свободни журналистите със смяната на едни управляващи с други, при все, че самите журналисти са си същите, не става ясно, но едно е сигурно – 21 места нагоре в класацията на „Репортери без граници“ за страната ни направо си е обидно на фона на напъните на част от българските медии да обслужат новата власт и да дискредитират старата.

Съдейки от прехласването на болшинството от либералните медии у нас, които на практика в момента са монополисти на информацията в държава, по новото управление и в частност „медийните звезди“ Кирил Петков, Асен Василев, Христо Иванов, Надежда Йорданова и всички останали представители на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, които денонощно присъстват в печата и в телевизионните студия, „Репортери без граници“ трябваше да дадат направо 1-во място на България по свобода на словото. Не за друго, а защото отразяването на изявите на ПП и ДБ ежеминутно в положителна светлина и като спасители на съвременната цивилизация всъщност винаги е било най-обективното, само че ние много късно сме го разбрали. Едва сега.

Интересно е все пак да се отбележи, че базираната във Франция организация се финансира основно от фондация “Отворено общество”, подопечна на милиардера мизантроп Джордж Сорос. Изненада – по-голямата част от българските либерални медии, които явно са успели през хвалбите си за новата власт и оплюването по старата да извоюват славното 91-во място в класацията на „Репортерите“, получават мощни финансови инжекции от същия източник. А обикновено и въпросниците на организацията, на които базира докладите си, се попълват основно от тях. Така, например, медийният кръг на „бащата на българската свободна преса“ Иво Прокопиев получава солени грантове  от организацията на Сорос „Америка за България“, а междувременно отговорничката за регион Балкани в „Репортери без граници “ Полин Адес Мевел ежегодно се появява у нас единствено на събития организирани от Съюза на издателите, състоящ се именно от медиите на Иво Прокопиев и Огнян Донев. 

Методологията, по-която организацията гради класацията си пък за поредна година е обгърната от пълна мистерия, като че ли от гражданите се пази държавна тайна или класифицирана информация за стратегическите цели на НАТО, а не механизма, по-който едно обикновено НПО лепи етикети кои медии са обективни и кои не.

Но, нищо, ние сме убедени и без да знаем поименно кой, как и на база каква информация пише тази класация, че тя е 100% обективна. Не само това – даваме й не 91-во, а почетното 1-во място по обективност на оценката за българската медийна среда. Нищо, че в отчетната година в България имаше повече закрити медии, съкратени и уволнени журналисти, свързване на останалите шепа удобни медии с новата власт като малко бебе с кърмачка от когато и да било досега за последното десетилетие. Нищо, че никога в тази „обективна“ класация през годините не беше посочен поименно олигархът Иво Прокопиев, който реално контролира мейнстрийма в България (по собствените му признания в стенограмите „Арго“) и заради когото свободата на словото у нас наистина е под сериозен въпрос. Защото спрямо всяка гледна точка различна от неговата, веднага се активира цялата му присъдружна кохорта от грантови НПО говорители, медийни проксита и политически приятели. Важното е да празнуваме. Пък каквото е останало от медийната среда в България ще се приспособи към което дойде.