Решението на ВСС по искането на Йорданова за отстраняването на Гешев - отрезвяване от опиянението на недорасли политици - еднодневки

Главният прокурор Иван Гешев няма да бъде отстранен от длъжност. Това решиха малко преди полунощ членовете на Пленума на Висшия съдебен съвет със солидно мнозинство от 16 на 2 гласа.

Отзвукът и ефектите от цялата процедура, оказала се по-скоро личностна атака срещу един конкретен магистрат – пък бил той и главен прокурор, заради работата и позициите му, не говорят никак добре за състоянието на политическата класа у нас.

Защото именно управляващите, в лицето „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, бяха основните автори на ескалацията на зловредните нападки срещу обвинител №1, които макар и претърпели провал, тепърва ще дават и своите негативни последици.

Една година мина от първото внесено във ВСС искане за отстраняването на главния прокурор, направено от тогавашния служебен министър Янаки Стоилов, но с реален автор – Бойко Рашков (тогава служебен министър на вътрешните работи, сега титуляр на поста).

През това време на небосклона се появиха и нови звезди, надъхани в „анти-Гешев“ пропагандата. Става дума за служебния министър на правосъдието във втория кабинет на Стефан Янев - Иван Демерджиев, последван и от настоящата правосъдна министърка (вече в оставка) Надежда Йорданова.

Общите им усилия да „изчегъртат“ Гешев или поне да проведат до край процедура по отстраняването му, каквато бе прецедент в историята, не се базираха на правото, такова, каквото го знаем от Римски времена, а на политическа реторика.

В четвъртък над 14 часа 19 от членовете на най-висшия орган в съдебната система разглеждаха пункт по пункт основанията на исканията на Стоилов и Йорданова, в които обаче юридическите аргументи отсъстваха. Накрая се оказа – нито едно от исканията няма основанията, а те сами по себе си са едно правно нищо.

Факт, който отбеляза още преди година и самия Иван Гешев.  „Доказателствата“, представени от министрите, се оказаха обикновени доноси и внушения, базирани на субективни преценки, съдържащи се във всевъзможни публикации, от такива в медии, собственост на олигарси, до такива с откровено жълто и хибридно съдържание. Да, „доказателства“ в кавички, защото всъщност такива няма, нито писмени, нито гласни дори.

Това си призна и самата правосъдна министърка Йорданова, при това на няколко пъти. Да се чуди човек тогава защо беше цялото това бързане и целият този публичен, медиен и институционален натиск върху ВСС – на всяка цена да отстрани Гешев.

Беше ли нужно на Йорданова, в качеството й все пак на ръководител на Министерство на правосъдието, на пазител на Държавния печат, да се излага – да иска отстраняването на обвинител №1, при очевидната липса на аргументи, а само, защото така са поискали представителите на олигархичното задкулисие и защото това е идеологията на излъчилото я партийно ГМО.

Стигна се дотам, че в един момент се наложи Гешев, къде на шега, къде на сериозно да запита Надежда Йорданова: „Г-жо министър, ние юристи ли сме…?!“

И този въпрос отекна силно сред членовете на кадровия орган, по-голямата част от които не допуснаха да бъдат въвлечени в най-голямото престъпление срещу правосъдието от страна на изпълнителната власт от поне три десетилетия насам. Единствени в подкрепа на конюнктурното искане на Йорданова и Стоилов, се оказаха кадровиците - Атанаска Дишева и Олга Керелска. И двете дадоха всичко от себе си, за да се опитат да спасят изначално нищожните аргументи на правосъдния министър.

Правеха сякаш повече по задължение, отколкото по убеждение на иначе добри познавачи на юридическата материя. Разбира се, заради старанието си Дишева и Керелска ще получат признанието на авторите на войната срещу прокуратурата, но от това правото и обществото нищо не печелят, напротив единствено губят.

Защото вече повече от една година, институцията в изпълнителната власт – МВР, което трябва най-активно да си сътрудничи с прокуратурата, води пуническа война с държавното обвинение.

И резултатите са налице – зачестили побоища, нападения, грабежи на възрастни и самотни хора по малките населени места, поръчкови убийства посред бял ден, клане на младежи по пейките на морските ни курорти, бум на домашното насилие и следпандемична ескалация на войната по пътищата.

И всичко това на фона на серия от кризи – с инфлацията, с войната на километри от границата, политическа и междуинституционална.

Точно в този момент актът на мнозинството от членовете на ВСС, освен миг спокойствие за прокуратурата, има много по-голям публичен ефект – на отрезвяване. Отрезвяване от опиянението на недорасли политици – еднодневки, които веднъж добрали се до властта, проявяват тотална неспособност да я упражняват отговорно, със съзнанието, че тя е преходна, а интересите на народа – над всичко.