Решението за „черния списък“ влиза в конфликт с редица конституционни разпоредби

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областа на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт по тези въпроси към политическея кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа. Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика. Редактор на предаването "Реакция" по Телевизия Европа.

 "Правен свят"  му задава следнните актуалени въпроси:

- Г-н Стоянов, миналата седмица служебното правителство прие решение, че ще създава своеобразен „черен списък“ за лица и фирми, които са свързани със санкционираните по т.нар. „закон Магнитски“. Възможно ли е подобно нещо, при положение, че към момента нямаме действащ закон, който да урежда такава процедура, а нямаме и парламент, който да го приеме?

- Решението на Министерския съвет, прието на 4 юни 2021 г., за което говорите, ми припомни един от „заветите“ на римското право, който остава валиден и до днес.

Най-точно той е представен чрез думите на Тацит, който казва, че приемането на закони ad hoc или ad personam е тест за държавността.

В този случай, чрез акт на изпълнителната власт, в лицето на служебно правителство с много ограничен от конституционна гледна точка мандат, се сформира „постоянна работна група“ с участието на представители на МВР, МФ, ДАНС, НАП, която в „спешен порядък“, цитирам решението, да изготви и поддържа списък на лицата, които попадат или потенциално биха попадали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ.

Подобен подход влиза в конфликт с редица конституционни разпоредби – принципът на правовата държава, свободната стопанска инициатива.

Още повече, че подобно решение, както отбелязахте, се взема в условията на липса на работещ парламент и приета нормативна уредба, ако целта е да се приложи антикорупционна политика, която да отговори на санкциите.

Това е изцяло ad hoc действие на изпълнителната власт. На базата на кои действащи закони и процедури се съставят „черни списъци“ в „спешен порядък“?

Какъв ще е критерият, по който една или друга фирма ще попадат в него? Какви ще са последствия за тези фирми? Подобно действие не само нарушава принципа на правната сигурност, то много удобно може да се превърне в бухалка.

Правителството би могло да сформира работна група, която да набележи мерки в областта на превенцията и противодействието на корупцията, изпълняващи се в диалог между институциите.

Могат да се изработят предложения за промяна на законодателството, които да се внесат в Народното събрание, с цел да се реши един или друг проблем.

„Черен списък“ в „спешен порядък“ не е решение. Кой ще поеме отговорност, ако посочените поименно в този списък хора, потърсят правата си в Страсбург и осъдят България? Тогава всички данъкоплатци в страната ще заплатят този каприз на един назначен кабинет.

- Чуха се мнения, че такъв списък би нарушил поредица от конституционно установени права на засегнатите лица и фирми, както и нарушения на международни актове, по които България е страна, като ЕКПЧ и Международния пакт за гражданските и политическите права. Най-малкото нямаме никакво уверение, че в него няма да попадат произволно лица, посочени лично от служебния кабинет. Споделяте ли една такава теза?

- Конституционосъобразността на решението в текущите условия на служебен кабинет безспорно е под въпрос.

България е Република с парламентарно управление, в Конституцията изрично е прогласен принципът на правовата държава, чл. 19, ал. 2 посочва, че законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност.

България се управлява спрямо Конституцията и закона на страната. Кой е законът, в който се съдържа процедурата за създаване на такъв „черен списък“? Такова юридическо основание няма изобщо.

Съгласно решението, ДАНС и НАП предприемат постоянни мерки за установяване „степента на свързаност“ на лица с лица по „черния списък“ и да предлагат неговото допълване в случай, че се установи свързаност.

Самият „черен списък“ ще включва и „асоциирани“ лица на вече санкционираните. Нещо повече, кабинетът ще установява лица, които „потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите“.

Един конкретен пример – ако една фирма е доставяла кетъринг на лице, което „потенциално би попаднало в обхвата на санкциите“, то това ще се явява ли „свързаност“ и под каква степен, след като ДАНС и НАП ще установяват „степен на свързаност“?

Още веднъж – по какъв критерий ще се осъществява това, кой е приложимият закон?

Дори самият юридически език на решението е изключително неясен и неточен, дава се усещането, че то е написано на коляно, без каквото и да е било обсъждане и съгласуване, а впоследствие в още по-спешен порядък прието от Министерския съвет.

Ако целта ни са силни, отговорни и прозрачни демократични институции, работещи в интерес на гражданите и правовата държава, то взетото решение е абсолютната противоположност на тази цел.

- Как очаквате да се отрази включването в този списък на десетки лица и фирми от България, без критерии и яснота за това кой реално ще влезе в работната група, натоварена с изготвянето и поддържането му? Очакванията са, че решението на правителството може да бъде атакувано по съдебен ред и да бъде обявено за нищожно, но ако това не се случи, може би ще последват десетки дела в Страсбург за накърнени права?

- И двата варианта са възможни – атакуването на решението по съдебен ред и евентуални бъдещи съдебни производства пред Европейския съд по правата на човека.

Чисто времево най-близо стои възможността решението на Министерския съвет да се атакува пред Върховния административен съд. Но една такава процедура от страна на изпълнителната власт – т.н. „черен списък“ отваря вратите за не едно или две бъдещи дела пред ЕСПЧ.