Решенията за „студения резерв“ могат да поставят „зелената сделка“ и бъдещето на българската енергетика във „фризера“за дълго

От няколко дни в обществото усилено се дискутира темата за „студения резерв“ и взетото политическо решение вместо традиционните до момента търгове, на които чрез пряка конкуренция се определяше кои топлоцентрали да поддържат „студен резерв“, тази опция, подсигуряваща енергийната сигурност на страната, да бъде определяна с еднолична заповед на министъра на енергетиката.

Мнозина приветстваха евентуалното решение целият студен резерв да бъде „предоставен“ на държавната централа „Мини Марица- изток 2“, но някои експертите , като професор Атанас Тасев, поставиха редица въпроси дали това не нарушава европейските директиви в областта на енергетиката и дали няма да доведе до рисков дисбаланс в енергийната система на страната.

Един проблем остана извън полезрението на медиите и специалистите. Според консолидирания отчет за 2019 година на „ТЕЦ Марица-изток 2 ЕАД“ един от основните приоритети на централата, е цитираме „възможност за реализация на мащабен инвестиционен проект-осигуряване на нови енергийни мощности на българския енергиен пазар, без финансиране от страна на Държавата.

Изграждане на нови енергийни мощности(общо 500 мв) работещи с местни суровини (лигнитни въглища от компекса „Марица -изток“), с което се осигурява оптимално натоварване на производствените мощности на мините“.

Възникват два основателни въпроса.

Първо: 

Как  подобно  намерение за изграждане на нови мощности 500 мв на въглища ( това все едно да някъде около Стара Загора да построи още  един ТЕЦ „Бобов дол“) кореспондира с поети от България анжажименти да изпълнява целите на Европейския зелен пакт, който предвижда пълната трансформация на българската енергетика към нисковъглеродно производство и постепен отказ от използването на въглища въобще?

Излиза, че ние поемаме ангажименти за пълен отказ от въглища, като същевремено ще строим нови мега мощности на все същите въглища, от които бягаме.

Вторият въпрос, е дали парите от „студения резерв“, които сега ще отидат изцяло в въпросния държавен ТЕЦ, няма да бъдат инвестирани именно в строежа на тези нови въглищни мощности?

Как българската държава хем иска да получи финансиране от  европейската Зелена сделка, хем може би ще инвестира държавни средства в пълното дискредитиране на целите на зелената икономика?

Как ще погледне Европейската комисия на тези странни решения на българската държава и на дружествата ,на които тя  е принципал?

Как  гледа "зеленият съвет“ към правителството ,ръководен от Томислав Дончев на намеренията на държавната централа за строежа на цели 500 мв на лигнитни въглища и кой ще контролира къде ще отидат средствата от „студения резерв“?

Да не би покрай прибързаните решения за „студения резерв“ всички български намерения за „зелената сделка“ да бъдат поставени от Европа във „фризера“?И още един въпрос,къде е позицията по тези въпроси на традиционно силно  критичните  български зелени организации?