От новата година оцета и неговите имитации ще бъдат отделени в търговската мрежа с наредба на земеделското министерство, каза Красимир Коев, директор на Агенцията по лозата и виното (ИАЛВ). Тя предвижда натуралните продукти и синтетичните заместители на оцета да бъдат излагани на отделни щандове в търговските мрежи, за да спрат потребителите да се подвеждат от некоректните практики, които търговци и производители прилагат.
Председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов добавя, че това разделение е належащо, защото когато се приписват на един синтетичен продукт качества, които реално няма, то това е нелоялна търговска практика, визирайки надписите „за консервиране“, които присъстват на почти 100% от етикетите на оцетните имитации и ценовите табели под рафт на самите търговски обекти. Той обаче допълва, че за подобна отговорност към потребителя дори не е нужно да има наредба, а е въпрос на „едно телефонно обаждане“.
 

Експерти намекват, че и по отношение на оцета, така както беше за имитациите на сиренето, печалбата при търговските вериги е на първо място. Дори ако това означава да е на гърба на гражданите и качеството на продуктите, които им се предлагат с приоритет чрез различни похвати в излагането на рафт и етикетите с промоции.
 
Проучване на асоциация „Активни потребители“ констатира специфични практики на подвеждащо търговско представяне на синтетични оцетни имитации в най-големите търговски вериги:

Много голям рафт. Натурални и синтетични продукти заедно един под друг.

Голям рафт. Натурални и синтетични продукти заедно един до друг. Подвеждащ един общ надпис „Оцет“. Синтетичните заемат 50% от рафта, разположени на едно ниво на височина.

Един общ щанд. Натурални и синтетични заедно един под друг. Подвеждащ един общ надпис на рафта „Олио и Оцет“.

Голям рафт. Натурални и синтетични заедно един до друг. Синтетичните заемат 50% от рафта, разположени на едно ниво на височина.
От всички посетени в проучването супермаркети, само в един обект оцетите и заместителите са разделени на отделни щандове. Във всички останали случаи те се предлагат на общ щанд като в най-добрия случай се намират на отделни редове. Приета практика е на щанд обозначен с голяма табела „ОЦЕТ” да са разположени имитиращи продукти. В един магазин дори са открити ценови етикети на имитации, на които пише еднозначно - „оцет”. В много от случаите на същите ценови етикети пък пише „кисела подправка за консервиране“. С това търговците законно, но некоректно спрямо потребителите стимулират продажбите на имитиращи продукти.

Основен проблем със съществуването на тези продукти е, че потребителите в голям процент не правят информиран избор, когато посягат към тях. Тук идва вината на големите търговски вериги, които подреждат тези петролни субпродукти наред с натуралните и потребителите първосигнално посягат към имитацията, защото цената й е по-ниска, етикетът е атрактивен - с множество зеленчуци по него и големи надписи „за консервиране“.

Еднозначно, както Агенцията по безопасност на храните и Агенцията по лозата и виното определят имитиращите продукти като негодни за консервиране при приготвянето на „зимнина“ (туршии и други консерви, приготвяни при домашни условия). Но не вземат никакви мерки и не прилагат санкции за заблуждаващи практики от страна на производители и търговци.

От асоциация „Активни потребители“ алармират, че не си заслужава да се рискува цялата зимнина да замине, при положение, че разликата в цената на натуралния и синтетичния продукт е едва 1/4, което е незначително. Важно е да се знае, че оцетните подкислители са субпродукт на петролната промишленост и са вредни за здравето. Най-големите производители на синтетична оцетна киселина са гигантите Бритиш Петролеум Кемикълс и Селаниз.