Революция с главата надолу
Този парадокс характеризира цялото дередже на държавата ни. Кой автомобилист не възкликва по много пъти на ден – къде са катаджиите да глобяват? Къде са паяците да ги вдигат такива? Където и да се огледаме, гражданите отчаяно искат някой да дойде да ги дисциплинира, да ги потиска, ако щете. Още повече полиция?революциите се правят за повече свобода: у нас народното недоволство иска ред. И в стремежа към този ред, гражданството започва да губи търпение, да прекрачва нормите, да създава безредие.
Кой носи отговорността?
Има едни такива идеолози - кой знае защо все сред управляващите - които все прехвърлят отговорността върху гражданите. Те трябвало да бъдат по-съзнателни, ако организират протести, да си излъчват коменданти, да практикуват фейс-контрол на участниците, евентуално да плащат от джоба си щетите. Така навремето ни обясняваха, че комунизмът се бавел, защото народът не бил достатъчно съзнателен.
Разбира се, чудесно е когато всички ние носим отговорност за държавата си. Проблемът у нас е в разминаването между очакванията на гражданите и реалносттта в практиките на институциите. В много страни на Третия свят със сигурност биха били пре-доволни от подобен парламент, съд, пътна полиция и тъй нататък. Въпросът е, че ние тук, във Втория, очакваме повече. А това, което управляващите правят, е непрекъснато да се изплъзват, там където очакваме да се намесят – изведнъж ги няма. През 90-те някои виждаха в това целенасочено генериран хаос, който имаше за цел държавата да бъде разграбена. Днес вече няма какво повече да се приватизира, но
усещането за беззаконие не намалява.
А може би се е променило нещо по-дълбоко. В неолибералния свят, в който се озовахме, властта действа не чрез пряко насилие, а, както писа Улрих Бек, чрез изплъзване и отсъствие. Наместо да произвежда управление, тя действа като всеки монопол – произвежда потребността от самата себе си. Непрекъснато имаме нужда от повече и повече власт, защото тя не е там където я очакваме, не върши работата, която мислим, че трябва да върши.
Сигурно изглежда странно да казвам това, след като полицаите пребиха хора в центъра на София. Ако помислите за ефекта обаче, той е обратен – от 14-ти насам повечето публични говорители, дори от протестиращите, ни повтарят, че полицията е трябвало да се намеси по-рано, че всъщност тя не е била достатъчно, за да предотврати сблъсъка. Вижте перверзното следствие на това разсъждение. Първо, отнемат ни аргументите срещу полицията; второ, внушават ни, че най-добре би било, да
Разочарованието е обхванало всички слоеве на българското общество има повече и по-силна полиция, която да ни бие за наше добро. Ако въпросната институция просто беше действала според задълженията си - както впрочем прави на всеки футболен мач – общественото мнение нямаше да се окаже в този капан.
Така е с всичко. Имам се за либерален човек, но от година на година се хващам във все по-крайни десни реакции. Кога ще затворят най-после сериозно някой престъпник, да не го пускат при първата настинка?... Докога ще ни лаят тези кучета из улиците на София, кога ще ги приберат?... Няма ли да наложат най-после дисциплина в училищата?... Ужасно се мразя в тази си поза и в интелектуален разговор развивам аргументи срещу нея, но когато видя ученик с брада и пийрсинг в десети клас да качва в мрежата секс сцени от тоалетната на училището - ами задейства се нещо като инстинкт за самосъхранение.
Но точно на това разчита неолибералният тип власт. Ние гражданите да поемем отговорността за реда, но и за принудата, която неминуемо го съпътства. Лошите енергии да легнат върху нас, анонимните граждани, за тях там горе, да останат само имиджи в бяло. /БЛИЦ
Последвайте ни
0 Коментара: