Режисьорката Ваня Донева пред в. "Шоу": И Йордан Йовков беше в Кан

Серафим е бездомник, който десет години събира пари, за да си купи ново палто. В крайна сметка дълго пазените банкноти отиват, за да помогнат на безнадеждно болен мъж да оздравее. Мнозина си спомнят чудесния разказ на Йордан Йовков за неукия нашенски благородник. Екранизиран, той достигна до седемдесетото юбилейно издание на фестивала в Кан. Вълнуващото пътуване на режисьорката Ваня Донева и нейните филмови герои изглежда малко като приказен роман: „Серафим” е моя дипломна работа, с която защитих магистърска степен по кино и телевизионна режисура в Нов български университет. Художествен ръководител на филма е професор Георги Дюлгеров.

- Как стигнахте до Кан?
- Изпратих да го видят и  ми отговориха, че го вземат във видеобиблиотеката си, а от 22 до 28 май ще го покажат в  Short Film Corner. Добавиха, че ще получа акредитация. Голяма радост беше и пренастройка на бюджета. Добре че и НБУ като коопродуцент  помогна значително.  Така и Йордан Йовков стигна до Кан. Акредитацията всъщност дава право да гледаш само филмите в твоята категория. Не можеш да каниш гости.  В залата са само  участниците  режисьори и журналистите.

- Днес герои са момчетата, които стрелят по улиците, бягат от полицията и нощуват в леглото на някоя красавица. Не се ли страхувахте, че с екранизацията  на Йовков поемате голям риск?
- И други смятаха, че класикът ще звучи архаично, но темата за взаимопомощта е актуална и днес.  Между нас още има Йовкови герои. Човекът си остава човек. 


Режисьорката Ваня Донева на червения килим в Кан

- Как се съгласиха актьори като професор Ивайло Христов, Васил Банов, баща на министър на културата, младата Полин Лалова да играят в петнадесетминутен филм на млада режисьорка дебютантка. С пари ли ги купихте?
- Завършила съм актьорско майсторство във ВИТИЗ. С Ивайло Христов не се познавахме лично. Обадих му се по телефона, казах му, че ще снимам студентски дипломен филм и че го виждам в ролята на Серафим. Той отвърна: Прекрасно познавам разказа на Йовков,  приемам да играя. Други уговорки е нямало. Той не взе  за работата си нито една стотинка. Беше много зает, но отдели два дни, в които заснехме филма, на другата сутрин  потегли за Русия, където бе председател на журито на Московския кинофестивал. Намахме време за репетиции. Уточнихме всичко само в един разговор. Същото се повтаря и с Васил Банов. Тогава той се снимаше в „Откраднат живот”, но намери време да дойде и също не взе пари, както и Полин. Нещо повече актьорите пътуваха със собствените си коли.  Бюджетът ни не позволяваше излишно разточителство.  Лентата  бе снета в село Долен, Гоцеделчевско,  там, където професор  Дюлгеров е правил някога своя дебютен филм „Изпит” . Неговият художник  Георги Тодоров стана и мой. Той предложи мястото.

- Успяхте ли да минете по червения килим в Кан?
- Да. Режисьорът Стефан Командарев ми даде покана за прожекцията на неговия филм „Посоки” и благодарение на това се разходих по килима. Разбира се, след екипа му. На прожекцията имаше много хора. Командарев говори на английски и български и каза нещо много впечатляващо: „България е страна на оптимистите, защото песимистите вече отдавна са я напуснали”.

- Кои от световните звезди видяхте?
- Бях в тълпата почитатели и ловци на автографи, когато с една огромна черна лимузина пристигна София Копола, за да представи своя филм. До нея бяха изключително красивата Никол Кидман, също Колин Фарел, Ел Фанинг и Кирстен Дънст, която 16- годишна се снима в дебюта на  София Копола “The Virgin Suicides” и оттогава са неразделни. Щастлива съм,  че именно София Копола взе „Златната палма”  за режисура, защото това говори, че вече се  обръща внимание на жените режисьори.


Ивайло Христов в ролята на  Серафим

- Каква е атмосферата в Кан  през тези дни?
- Има много хора от цял свят. Седят, чакат за автографи или гледат на огромни екрани по улицата пресконференциите, интервютата на режисьорите и актьорите, рекламите за новите филми. Привечер малко преди седем или десет вечерта по улиците изведнъж плъзват  красиви жени с вечерни  рокли  и мъже  със смокинги и папионки. Това са хора с покани, които отиват на кино. В Кан билети не се продават. Всички прожекции са с покани. И както тази елегантна тълпа се е наредила на опашка и чака да влезе в залата,  фотографите току-виж забелязали някоя звезда на средно ниво и се хвърлят да я снимат.  Тя пък мигом започва да позира, да се усмихва.  Въобще Кан никак не е лишен от суета.
За акредитираните има и някаква лотария, която се тегли всеки ден. На печелившия по имейла съобщават, че печели покана за някоя от големите прожекции. Аз за съжаление през четирите дни, в които бях  там,  нямах този шанс.

- Случва ли се да срещнете  някоя от големите звезди на улицата?  Възможно ли е това?
- Може, ако имаш късмет. Една вечер в един от ресторантите  дойде председателят на журито, големият испански режисьор Педро Алмодовар. Цялото заведение започна да ръкопляска в знак на уважение. Не знам как се случи, но в този момент аз влизах в залата и изведнъж се оказахме на 50 сантиметра един срещу друг. Стиснахме си ръцете. Аз му казах, че много го уважавам, той ми кимна и ме погали по косата. Бях много развълнувана. Това за мен бе съдбовна среща. Втори път подобно нещо не ми се случи.
Въобще достатъчни са няколко дни в Кан и животът ти се насища с преживявания. Чувстваш се на седмото небе и мечтаеш само едно: пак да се върнеш.

Исак ГОЗЕС