Ърнест Хемингуей: Светът е прекрасно място и си струва да се борим за него
Мразя изключително много факта, че трябва да напусна живота, са едни от последните думи на големия писател
Вече бях студентка по журналистика, изчела всичките романи на Хемингуей, преведени у нас, когато открих репортажите му. Първо на руски, а след това и на български. И разбрах, че той е една вселена, която никога не можеш да опознаеш докрай.
Разбира се, беше ми интересно да видя историческите събития по нашите земи през погледа на един световноизвестен писател. В качеството си на военен кореспондент Хемингуей преминава с “Ориент Експрес” и през България на път за Париж. Това, което и до днес помня обаче, е един от неговите репортажи - изпратен с телеграма в няколко реда, които казваха толкова много
Изкушавам се да го цитирам:
“Toronto Daily Star, 30 септември 1922 г.
КОНСТАНТИНОПОЛ е шумен, горещ, хълмист, мръсен и красив град. Затрупан е със слухове и униформи.
Пристигналите в града британски войски са готови да предотвратят нашествието на кемалистите.
Чужденците са нервни и като си спомнят съдбата на Смирна, вече са резервирали билети за всички влакове, напускащи страната, преди няколко седмици”.
Всъщност, ако трябва да спазя хронологията, преди да стане един от най-значимите писатели на 20 век, Ърнест Хемингуей е бил журналист. Първо пише за училищния си вестник, след това, вместо да отиде в колеж, става репортер в “Канзас Сити Стар".
Хемингуей непрекъснато подхранвал своя творчески заряд с допълнителни стимули - алкохол, красиви жени и най-вече - риск
- Но най-доброто писане със сигурност се получава, когато си влюбен, казва той.
Роден е на 21 юли през 1899 г. в привидно пуританско семейство. После сам решава кога да си отиде от този свят - пак през юли, на 2-рия ден от месеца. За тези 62 години обаче оставя такава диря в световната литература, че и до днес талантът му на разказвач е ненадминат.
Особняк, бохем и личен приятел на Мусолини, журналист, страстен ловец и любовник - Хемингуей е добър писател просто защото има какво да разкаже на читателите си
Обожавал лова, риболова, оръжията. И войната. За известно време бил увлечен по бокса и тази му любов го съпътства през целия му живот. От този спорт той се научил “да се движи напред, независимо от препятствията”.
През 1918 г. Хемингуей искал на всяка цена да участва в Първата световна война, но получил отказ заради увреденото зрение на едното си око. Той обаче успява да ги убеди да го вземат като шофьор на линейка. Зарязва репортерската работа и заминава за Италия.
Същата година е ранен от експлозия на мина. Двата му крака са сериозно пострадали и се налага спешна операция, която младият писател преживява с ужаса на езиковата бариера - хирурзите не могат да му кажат на английски какво се случва и дали ще запази краката си.
Въпреки раните си той успява да спаси италиански войник, заради което получава медал за храброст.
Отношенията му с жените са също толкова сложни и объркани, както целият му живот
Красавец с горещ поглед, философски размишлявайки за живота, Ърнест бил особено привлекателен за жените, дори и за омъжените дами. Той непрекъснато се влюбвал и често го съпътствали скандали, раздели и любовни драми...
- Не мога по друг начин! - казвал той. - Те подхранват творчеството ми и ме вдъхновяват.
Като млад Хемингуей харесвал по-зрелите жени. Първата му любов Агнес и първите му две съпруги Елизабет Хадли Ричардсън и Полин Пфайфър са по-големи от него.
Агнес фон Куровски той среща по време на Първата световна война в болницата в Милано, където се възстановява. И въпреки плановете им да се оженят, той се прибира в Америка, а тя се омъжва за друг. Биографът му Джефри Мейърс твърди, че заради огромното си огорчение от развръзката на тази история писателят развива рефлекса да изоставя жените в живота си, преди те да го изоставят
С всяка следваща той започва връзка по време на брака си, след което се развежда.
Много хора го обвинявали, че страда от мания за преследване, тъй като той често и с удоволствие обяснявал как ФБР го следи, на което всички се подсмихвали. Истината обаче е, че той наистина е бил следен от ФБР, и то лично по нареждане на Едгар Хувър. Разсекретени документи потвърждават, че е било така.
Причината за интереса на службите към Хемингуей е, че през 1940 г. той работи в тясно сътрудничество със съветското КГБ и се подвизава под псевдонима Арго. Макар и провалил се като чужд агент, писателят е шпиониран през по-голямата част от живота си.
Според някои това е една от причините за маниакалната му депресия, която довежда и до самоубийството му, което е основна тема в някои от най-добрите книги на Хемингуей. Още в апогея на славата си той написал: “Много ми харесва животът. Ще ми бъде много трудно, когато трябва да се самоубия".
Любопитна подробност е, че баща му и по-малкият му брат също са се застреляли. Години по-късно внучката му Марго Хемингуей избира същия край на живота си.
Повече от 70 са злополуките и болестите, които преживява
Хемингуей през бурния си живот - 2 самолетни и 2 автомобилни катастрофи, падане от кон, нараняване от лъв и ухапване от акула, мозъчни сътресения, малария, рак на кожата, дизентерия, пневмония, цироза, хипертония и диабет, разкъсан бъбрек и далак, фрактура на черепа, смачкан прешлен... Но той винаги оцелява. Винаги се справя. Не успява да се пребори единствено със себе си.
И сякаш като епитафия написва: “Светът е прекрасно място и си струва да се борим за него и мразя изключително много факта, че трябва да го напусна”.
Писателят се застрелва с ловната си пушка “Винченцо Бернардели” (Vincenzo Bernardelli). Днес този модел двуцевка носи името Хемингуей.
Надявам се някой следващ път да ви разкажа повече и за “Стареца и морето”, за властната майка на писателя и... всъщност горещо ви препоръчвам да прочетете книгите му, ако още не сте го направили. А този път нека завършим с 3 от любимите му фрази:
• Човек може да бъде унищожен, но не и победен.
• Реалността е илюзия, породена от липсата на алкохол.
• Всичко, което е далече от морето, е провинция.
Хемингуей е американски писател, считан за един от най-значимите автори на Америка. Част е от така нареченото “изгубено поколение” - група американски бележити литератори, които живеят в Париж и други европейски страни в периода от края на Първата световна война до Голямата депресия.
Неговите книги “И изгрява слънце”, “Сбогом на оръжията”, “Смърт следобед”, “Зелените хълмове на Африка”, “За кого бие камбаната” му носят световна известност. “Ню Йорк Таймс” го нарича “най-значимия писател след Шекспир”.
След почти 10 г. творческо мълчание през 1952 г. Хемингуей се завръща отново със “Старецът и морето”, за който става носител на наградата “Пулицър” през 1953 г. А две години по-късно получава и Нобеловата награда за литература. “Твърде късно...", казват приятелите му, а и той самият.
Виктория ИВАЙЛОВА