Робин Кафалиев: Днес младите не разбират вицовете за Тодор Живков
С “Аламинут” “на живо” се чувствам като маратонец на старт
Актьор, продуцент, режисьор, бегач на дълги разстояния по пистите на театралното, филмово и телевизионно изкуство, Робин Кафалиев е творец, зареден с търпение и оптимизъм. Вроденото му чувство за хумор изгрява с пълна сила на малкия екран и го прави по-известен от десетките му роли в киното и на сцената. ”Най-смешните животни на планетата” и “Най-смешните животни и хора на планетата” с водещ и автор Робин Кафалиев ни караха да се смеем на глас пред телевизора в продължение на 13 сезона. После се забавлявахме със скритата камера на развлекателното шоу “Без думи”, променило се в “Без дрехи” по бТВ с режисьор и изпълнителен продуцент отново Робин Кафалиев. До 2007-а гледахме неговите забавно-развлекателни програми отново по бТВ “On air”, “Смешната стара година”, ”Звездна нощ”, “Европчаните”, а също и три сезона Международното реалити шоу “Fort Boyard”, на които е изпълнителен продуцент.
Първото игрално филмово скеч-шоу на продуктивния продуцент и режисьор Кафалиев “Аламинут” тръгва през 2005 г. по бТВ. Върви десет сезона. В момента телевизията излъчва отделни серии. В наши дни човекът оркестър Робин Кафалиев отново е на вълна “Аламинут”, този път “на живо.“ Твърди, че в продължение на десет години екипът търси начин да комбинира няколко сценични изкуства в едно. В началото на 2018 г. се свързват с Театрално-музикалния център - Разград, който им предоставя театрална сцена, актьори, танцова и музикална формация, елементи, от които се нуждае подобен спектакъл. “Аламинут” на телевизионен екран или на сцена е жанр, близък до определени кабаретни или естрадни форми на хумор и забава, и не е изграден по драматургичните закони на типичните театрални произведения. “За нас е важно да се посмеем в рамките на час и половина на живия живот без злободневни, политически и политико-социални препратки”, твърди “бащата” на успешното шоу, което ще гостува на театрите в страната.
Вариантите на “Аламинут” за различните театрални сцени ще имат специални текстове, съдържащи спецификата на всеки град. “За жалост, шоуто като жанр не е на особена почит сред професионалистите в ресор “театър”.
С чувство за хумор
могат да се кажат
много по-сериозни
истини, отколкото в сериозен текст,
убеден е Ивайло Диманов, поет и хуморист, приятел на групата. Колкото до съмишлениците на идеята от самото й начало, те са щастливи, че се е изпълнила една голяма тяхна мечта. Христо Христов, Робин Кафалиев, Атанас Бончев-Наката, Таня Кожухарова и съставът от млади талантливи актьори се чувстват напълно в свои води в новото издание на “Аламинут”. Йордан Господинов - Дачко, който е сред първите, още няколко месеца ще пребивава извън страната. Една от големите грижи на продуцента е да търси и намира финансиране за спектакъла. “Витае мнение, че комедийните форми имат комерсиален характер и по-лесно намират финансиране. Но масрафът за чистите комедийни продукти - наемането на пространство за репетиции, отоплението, заплащането на участниците, сред които танцьори и музиканти, никак не е малък.”
Веселият екип на "Аламинут"
Актьор, режисьор, сценарист, продуцент... Коя е истинската същност на Робин Кафалиев? Оказва се, че въпреки пространното амплоа, твърдото му, упорито и непоколебимо желание си остава да бъде актьор. Колегите от неговото поколение знаели за какво става дума. Когато усетил сърбежа в сърцето си, след две години следване напуснал без съжаление юридическия факултет в Софийския университет и постъпил във ВИТИЗ.
Цялата култура на сценично изграждане
и поведение дължи само и единствено
на учителя си проф. Николай Люцканов
и неговите асистенти Маргарита Младенова и Здравко Митков. Работил е с Рангел Вълчанов и с други режисьори, за които си спомня също с признателност. Ще продължи да прескача, както го е правил през годините, от сцената - на големия, оттам - на малкия екран и обратно. Ще смесва форми, изразни средства и елементи, което му дава основание да определи творчеството си като земноводно. Популярността му не е възбудила суета в никаква степен. Нито той, нито колегите му са от типа хора, които обичат да развяват байряк. Не си падат по коктейлите, нито по празните приказки. Робин Кафалиев предпочита да е известен с работата, която върши. Извън ангажиментите слуша музика... в колата си, когато е на път. Не му е лесно, но той не търси лекото.
Зодията Близнаци, какъвто е Робин, се представлява от двама човека. Понякога си завиждат един на друг. При него по-скоро единият като зла свекърва търси кусури на другия, който се е захванал да върши някаква работа с цялата всеотдайност, на която е способен. Онова, което Кафалиев твори, не се оценява от деветдесет процента от работещите в съответните институции. Те не си дават сметка за какви усилия става въпрос. Различните общности, настроени критикарски, не разбират и трудно възприемат земноводното, за което той споменава по-горе. Определят го като халтура или въобще не го определят. Въпреки всичко екипът гледа да не си отбива номера, а това никак не е лесно.
Смешката се прави
много по-трудно
от всичко останало
Спектакълът има групов образ и участниците са с ясната нагласа, че точно тук няма да блеснат. Ще се откроят други актьори и други звезди.
Приоритетът в живота на Робин Кафалиев се оказва любовта. Той обича семейството си, колегите, които са му и приятели, и приятелите си от софийската тайфа. Обича още сцената и музиката. Участва с главна роля, редом до Кристина Димитрова, в мюзикъла “Бразилски нощи” по музика на Стефан Димитров на Разградския театър, чиято премиера била неотдавна. Преди около месец представлението гостува на столичния Музикален театър “Стефан Македонски”.
На добър час през перипетиите по пътищата на изкуството, Робин!
Детелина БАРУТЧИЕВАУспехът му се дължи на много труд
“Спомням си едни тежки записи в телевизионното студио. Записваме, записваме, записваме. След четири часа работа обявяваме почивка. Преди да излезна, ми се обаждат: “Абе, Робин, знаеш ли какво?...” Оказва се, че звукът не бил включен. Е, наложи се да презапишем... Случвали са се и други щуротии от типа да ти паднат гащите, когато си в кадър... Или от вълнение да изхвърлиш микрофона в залата по време на представление...”
/вестник "Над 55"/