Росица Данаилова приживе: Винаги съм се гордеела с брат ми

Росица Данаилова остави трайна диря в родния театър, както и в киното. Мнозина свързваха името й със супер успешната кариера на брат й - Стефан Данаилов, когото тя боготвореше. Но Росица Данаилова изгради образи, които се помнят и ще останат завинаги в сърцата на публиката. 

Росица Данаилова почина на 84 години на 23 септември 2018 г. По повод 90-ата й годишнина, която тя щеше да навърши на 26 ноември, припомняме разговор, който сме имали някога. 

- Г-жо Данаилова, вие сте известна сред съсловието с голямото уважение към онези звезди на родната сцена, които творяха преди вас?

- Така е. Бях много близка с голямата Таня Масалитинова. Господи, как играеше! Със Славка Славова бяха великолепни в нашумелия спектакъл “Театър, любов моя” в Театър 199. Разговарях с Таня броени дни преди да си отиде от белия свят. С нея ни свързваше съвместна работа в Народния театър. Играхме заедно в “Еснафи”, там почувствах актьорското й внушение. В живота бе много семпла и лъчезарна. Помня как Таня остави мъжа си, за да се венчае за старата си любов. 

Славка Славова просто настръхна срещу нея

Опита се да я разубеди, но не успя. Само че Таня остана за кратко с любимия - постоя при него в Лондон и се прибра в София, за да продължи да играе. Тогава Славка направи чудо, за да я сватоса повторно с първия й мъж! 

- Вие познавахте ли лично бащата на Таня Масалитинова - Николай Осипович Масалитинов!?

- Бях още ученичка в гимназията. Явих се на националния конкурс “Поезията на Христо Ботев” в Радио София. Рецитирах “Жив е той, жив е, там на Балкана”. Масалитинов оглавяваше журито. Спечелих конкурса заедно с Мирослав Миндов, който по онова време бе стажант артист в Народния театър. “Ну, девушка, придите в школу!”, каза ми тогава Масалитинов. Това означаваше, че още като гимназистка можех да се обучавам в театралното училище, чийто създател бе той самият. Мама обаче не ме пусна. Настояваше да завърша гимназия, а после - да правя, каквото искам. Така и стана. 

- Вашият сценичен път започва при режисьорската четворка Леон Даниел, Вили Цанков, Юлия Огнянова и Методи Андонов, които творят вдъхновено в Бургас в периода 1957 - 1960 г. 

- Така беше. В първата постановка на Леон Даниел на бургаска сцена, “Езоп”, играх Клеа. В спектакъла се срещнах с Иван Кондов. Вече го бях гледала в “Хамлет” във варненската постановка на Вили Цанков, която гостува в Народния театър. В гримьорната Вили ме запозна с Кондов. След представлението двамата ме изпратиха до вкъщи и ми подариха всичките си цветя. 

Вървях по “Раковски” с цветята на двамата гении. Дали още тогава се влюбих в Кондов?

Искрата между нас стана пожар в Бургас. Бе толкова силна, че ме застави да плувам от брега на морето до остров Болшевик, защото Кондов се снимаше там във филм, в ролята на затворника лекар. Петър Слабаков с плуване ме догони и едва не ме напляска сред вълните: “Искаш да се удавиш, а? От любов към Кондата!”. 

С мъжа си Иван Кондов

- Вие имате общи спектакли с Кондов.

- В “Чудак” в Театъра на армията играхме заедно. В “След грехопадението” в “Сълза и смях” - също. В Народния театър също играхме заедно на репетиция на “Крал Лир”, точно преди заседанието на художествения съвет. Бяхме два състава - единият с Кондов, другият - с Георги Черкелов в главната роля. Аз играех Гонерила. Мария Стефанова се разболя точно преди премиерата и се наложи да играя Гонерила и с Кондов. В този ден той се отказа от ролята, която играеше блестящо, поради заболяване. Истината беше друга - мразеше дубльорството. “Аз ще измисля кройката на обувката, а някой друг ще я прекрои и прекопира”, казваше Кондов. Двамата с Черкелов бяха толкова различни!

- Сватба, дете и раздяла! Защо се разведохте с Кондов?

- Не издържах на ревността му. С Кондов живяхме цели 12 години. Никога не съм му давала повод да ме ревнува. Но животът ни се превърна в тежко бреме, на което трябваше да се сложи край

След години изпитах истинското съпружеско щастие - когато се омъжих за режисьора Константин Обрешков. Оженихме се през 1972-ра, 12 години прекарахме заедно. Тежка болест ми го отне и лиши 8-годишната ни дъщеря от татко. След смъртта на Косьо, за да преодолея болката и самотата, започнах да пиша дневници. Написах към 300 страници. Дъщеря ми Роси по тях направи спектакъла “Нина” в Родопския драматичен театър. И ми даде роля! Тия дневници оцеляха и в опустошителния пожар на къщата ми в Драгалевци. Значи са били нужни. 

- Участвахте в първия български телевизионен сериал в новото време - “Хотел “България”.

- Превъзходен екип, увлекателна работа. Героинята ми беше най-драматичният образ в “Хотел “България”. Играех 70-годишна жена, минала през всички превратности на съдбата, като се започне от времето преди 9 септември 1944 г. и се стигне до наши дни. Целият екип ми викаше “маме”. Немалко млади звезди изгряха в сериала. 

- За много хора вие сте сестрата на Стефан Данаилов. Обидно ли е това за вас? 

- Гордея се с ролите на брат ми. Стефан е голям актьор и много, много добър човек. Треперя за здравето му. Още повече ме е страх за него след смъртта на снаха ми, Мария Данаилова, вярната му спътница в живота. Винаги съм била до Стефан.

Когато се роди, всички у дома трепереха над бебето. После, когато се разболя от бъбреци, аз, по-голямата сестра, се боях за неговото здраве редом с мама и татко. Аз го тласнах и към актьорството - препоръчах го на екипа на филма “Следите остават”, където Стефан се снима като малко момче. Свидетелка съм на целия възходящ път, който Стефан извървя през живота си. 

- И вие преживяхте изпитания!

- Пратени са ми от Бога. Научиха ме на смирение. И на прошка. Знаете ли, да умееш да прощаваш е голям дар Божи. 

Щрихи към биографията

Родена е преди 90 години - на 26 ноември 1933 г. в София. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ, а след това следва докторантура в Академията за театрално изкуство в Ленинград, днес Санкт Петербург. Играе в театрите в Димитровград, Добрич, Бургас, Сливен, Театъра на армията, Сатиричния и Народния театър. Тя е голямата любов на Иван Кондов, който насочва брат й Стефан към театралната сцена. От Кондов Росица има син, Ламби. От втория си брак - с режисьора Константин Обрешков, има дъщеря - Росица, днес изявена режисьорка.

Нели СТЕФАНОВА 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук