Росица Кирилова: Единственото, което оставяш след себе си, е доброто, направено приживе

През юли миналата година Роси Кирилова мина в отбора “Над 55”, но и до днес е запазила чистотата и невинността на младо момиче. Винаги усмихната и позитивно настроена, тя е от онези, които вярват, че сме дошли на този свят да се обичаме и да правим добро. И носи тази обич в сърцето си - не само към хората, а и към животните. Неслучайно години наред беше автор и водеща на предаването “За животните с любов”. Но на първо място хората я знаят с песните й, много от които са се превърнали в евъргрийн, като тази за любимата учителка например. Малцина са онези, които не могат да я затананикат.

Като дете Роси мечтае да стане актриса, завършила е журналистика, а след това филмова и телевизионна режисура. И какво още, нека вместо да продължавам с визитката й, да започнем разговора с няколко бързи въпроса.

- Къде си родена? 
- В София.

- Любимо място в България?
- Вкъщи. Нали има една поговорка - на изток, на запад, вкъщи най-добре. Та и аз така.

- Фраза или мисъл, превърнала се в твой девиз?
- Нищо няма значение, освен ако ти не вложиш смисъл в него.

- В какво вярваш?
- Вярвам, че не сме най-големите дяволи в света... Вярвам в Бог. Не съм религиозна до такава степен, че да спазвам всички религиозни ритуали. На църква ходя, но дори понякога да запалиш свещичка вкъщи за мене има много по-голяма стойност, отколкото да демонстрираш показно, че спазваш обичаите.

- Любима книга?
- “Анатомия на духа”, която препрочитам непрекъснато. “Долината на куклите” също много ми харесва.

- Цветът, който предпочиташ?
- Бял.

- Любимо цвете?
- Обичам пролетните цветя - фрезии, люляк...

- Предпочитано ястие и питие?
- Червено вино, а ястие - пържени картофи с яйца.

- Имаш ли хоби?
- Събирам слончета. Първото е на моя възраст, защото, когато съм се родила, брат ми го е подарил на майка ми.

- Какво е за теб любовта?
- Всичко.

- А приятелството?
- То е част от мен самата, неразделна част. Колкото повече приятели имаш, толкова с по-малко очаквания ги натоварваш.


---
А сега нека продължим с по-бавна скорост, вглеждайки се в света около нас, защото с Росица Кирилова винаги е приятно да се говори. 

- Има едно твърдение, че хората, които много обичат животните и се прехласват прекалено по тях, всъщност не обичат хората.
- Не бих казала. Напротив! Човек трябва да обича всички живи същества и не може така да се дели - обичаш животни, а не обичаш хора или обратното. 
Не мога да допусна, че тези, които обичат животните, не обичат хората
Може би има такива, които са се повманиачили малко в любовта си към домашните си любимци, но не мисля, че за сметка на това мразят себеподобните си. 

- Много хора пострадаха от бездомните кучета, които се превръщат в истинска опасност за здравето и живота ни. Как виждаш разрешаването на този проблем?
- Има зли кучета, не го отричам. Но има и пияни шофьори, значи ли, че трябва да забранят колите заради тях? Има и зли хора, дай да ги отделим от другите... Ако искаш да помогнеш да се реши проблемът, ами намери цивилизовано решение. Кучето действа инстинктивно. Ти не можеш да го обвиняваш, че е зло. Трябва да се направи така, че да има приюти, всяко животно да си намери дом. Когато човек иска да си измие ръцете, казва - много зли кучета има, затова трябва да се махнат. Това е най-лесното.

- Бедата е, че и някои агресивни домашни кучета нападат хора. В същото време съм чувала, че съществува някаква мода сред богатите хора да отглеждат екзотични и скъпоструващи домашни любимци.
- Да, модерно е тези, които имат пари, да създават минизоопаркове с изключително редки животни. Аз нямам нищо против, но за мен е много важно дали те ги гледат и се грижат за тях, или всичко е само показност. Когато правих предаването, бяхме при един човек, когото по-късно застреляха. Искахме да говорим с него, да покажем изключително редките животни, които имаше. И той ни разведе. Изненадах се, защото до всяка клетка, до която се доближаваше, идваха животните, галеха се. Това значи, че не ги е взел просто за да покаже състояние. А той всъщност бе престъпник. Мисля си, че това сигурно е някаква компенсация. Бях много впечатлена не толкова от екзотичните видове, които видях. Имаше пантера. Тя се галеше, радваше му се. Папагалите, на които знам колко е трудно да спечелиш доверието, кацаха по него, целуваха го. Значи той се занимаваше с тях, обичаше ги. Имаше много гледачи, които се грижеха за хигиената и храненето, но на животните им е необходимо внимание и топлота, явно този човек им го даваше.

- Не ти ли се струва, че човешката доброта напоследък става все по-дефицитна?
- Така е, може би защото живеем в стрес и напрежение, всеки си създава някакъв свой свят и хората се отдалечават един от друг. В днешно време никой не разчита на другия, който би могъл да му помогне, по-скоро сам се спасява в трудните моменти. А лошото е, че ценностите се измениха и всеки очаква, когато даде нещо, да получи в замяна. Затова много трудно се опазват такива неща като любов, толерантност, топлина, ако щеш. За съжаление, материалното ни е обсебило. За да се пречистим, може би трябва да минем през тази духовна криза, в която живеем сега, не знам.

- Тоест ти вярваш, че ще я преминем?
- Да, вярвам. 
С натрупване, може би бавно става, но всеки осъзнава, че любовта и доброто движат света. Уви, осъзнаваме това едва когато преживеем някакво голямо страдание
Ами то затова ни се случва, за да ни накара да осъзнаем истинските стойности. Човек е склонен да си живее в постоянство - може да не е добре, но е свикнал. Живеем си по някакъв установен начин, а всичко наоколо се променя. И трябва да се нагласим към новото, да преосмислим някои неща, да си дадем равносметка... А не ни се ще, защото пък в бъдещето има много неизвестни.

- Ти как успяваш не просто да съхраниш тези качества, но и да ги проявяваш към хора и животни?
- Един психолог навремето беше казал, че човек се ражда с две нагласи - любов и омраза. От него зависи коя ще развие повече. Аз си мисля, че през годините съм развивала повече любовта. И винаги като съм я давала, съм го правила от сърце, а не за да получа нещо. За себе си съм разбрала, че моят смисъл е да създавам радост на хората, да помагам на животинките. Правя го от сърце.

- Все още ли се занимаваш с йога?
- С духовна йога. Открих я за себе си, когато майка ми и баща ми починаха. Всъщност ние със съпруга ми за 3 години загубихме и четиримата си родители. Много трудно се разделяш с тези, които обичаш. В такива моменти се замисляш за много неща, замисляш се за това къде е смисълът на живеенето и започваш да си правиш някаква равносметка. Осъзнах, че когато си тръгваш от този свят, не ти е нужно почти нищо. Една дреха, за да те облекат, и нищо друго не можеш да отнесеш със себе си. Тази мисъл винаги е съществувала в мен подсъзнателно, но тогава сякаш се открои по-ярко. И защо е този стремеж у нас непрекъснато да купуваме нещо, да имаме? Идваш на този свят сам и гол и нищо не можеш да отнесеш от тук. Единственото, което оставяш след себе си, е доброто, което си направил приживе.

- И накрая, твоят автограф за читателите ни?
- Човек трябва да се опитва да съхрани здравето си и положителното мислене.

Валентина ИВАНОВА
/вестник "Над 55"/