Росица Якобс: Раят е на Земята, стига да имаш очи за него

“Понякога, най-често в години на отчаяние и духовна бедност, Бог ни праща посланици. Някои от тях буквално ги връща от другото измерение отвъд смъртта, за да помогнат на обърканото човечество да намери отново Пътя. Росица Якобс е един от тези избраници. С книгата си “12 рецепти за щастие” тя ни припомня, че сме в това тяло, за да преживяваме в радост своята история, и ни описва подробно божествените рецепти за щастие.” Тези думи на Ганета Сагова, главен редактор на “Списание 8”, издател на двете книги на тази необикновена жена, казват много.

Авторката на “Умрях, за да живея” е добре позната на нашите читатели. Сега нейното послание е как да се научим да бъдем щастливи, да виждаме светлината и доброто в живота си. Тя го дарява на читателите си с новата си книга “12 рецепти за щастие”. 

Нека само припомня накратко нейната необикновена история. През 2008 г. тя претърпява автомобилна катастрофа, в която оцелява като по чудо, но изпада в дълбока кома, след което се оказва, че е парализирана от врата надолу. В първата си книга Росица разказва преживяванията си както по време на дълбоката кома, така и до пълното си възстановяване от всички травми, които е претърпяла по време на злополуката. Лекарите не дават прогноза да оцелее. 

Тялото й е изпочупено, тя е в дълбока кома, а медиците предлагат на близките й да дарят органите й за трансплантация, тъй като шансовете й да се върне към живота са нулеви

Само че Вселената, Бог и тя самата объркват плановете им. Днес Росица живее между Виена, Банско и София, работи в своята професионална област и пише книги.

- Роси, радвам се, че отново имаме възможност да поговорим на страниците на в. “Над 55”. Сигурна съм, че нашите читатели са любопитни да прочетат продължението на твоята история. Предполагам, че когато си излязла от комата и си се възстановила, си казала - важното е, че съм жива, и е започнал щастливият период в твоя живот...

- Не беше така. Тогава изпаднах в депресия и години наред не можех да се измъкна от нея. Не ми се живееше повече, защото се бях борила много, за да се върна обратно към живота, а в работата ми ме заместиха бързо с човек, от който имаше много оплаквания от мои клиенти. Аз получавах копия на техните имейли, но моят тогавашен шеф прехвърли цялата вина за всичко, което не върви, включително и за собствените си грешки, върху мен. И предложи да бъда понижена от шеф на отдел на ниво асистент.

- Тоест ти не си “уловила” щастието след връщането си към живота, а много по-късно?

- Много по-късно. И точно това разказвам в новата си книга. Щастието не дойде от това, че съм се възстановила физически, поне отчасти, защото то не стана изведнъж, аз тръгнах на работа 6 месеца след катастрофата. Тогава лекари в 3 държави ми сложиха диагнозата, че съм тежко депресивна. Аз бях против тази диагноза, категорично отказвах. Не съм пила лекарства, антидепресанти. И всяка вечер се молех да умра

Казвах - Господи, моля ти се, хайде тази нощ вземи ме. Сутринта се събуждах и - ааа, не, пак съм жива. Ами сега?!

И като се молех години наред да ме приберат, а сутринта пак се събуждах жива, си казах - абе, това с умирането не става. (Смее се.) Мъча, мъча, не ме щат. Окей, тогава ще правя нещо друго. Отидох и си купих книги и наръчници за подобряване на здравето, за упражнения, за позитивно мислене, за успяване в живота, в кариерата. 

И започнах да чета такива неща. Мислех си обаче - аз не вярвам в тези глупости. Докато в една от книгите прочетох (и този съвет го давам много искрено на читателите на “Над 55”) - не мисли как и защо, просто прави ето това упражнение една, две, три седмици подред. Защото всяко нещо, което правим всеки ден в продължение на 3 седмици, става навик. И реших - ами аз вече така и така всичко съм загубила, вече нищо не ми се прави. Ходя на работа, преструвам се, че всичко е окей, обаче вътрешно не изпитвам никаква радост. Никакво щастие! Безразлично ми е всичко и не ми се живее. 

И започнах да правя различни упражнения. Това промени мисленето ми, наистина. Един ден си седях на балкона, беше в края на април, началото на май, тогава в Нидерландия пролетта е в разгара си, всичко цъфти и се носи ухание на зюмбюли и лалета... И аз пия кафе на терасата, грее слънце и ми е хубаво... И си казах - ти да видиш, аз съм в Рая. 

После се сепнах - ама как ще съм в рая, аз съм още жива... Значи не съм умряла и тази нощ. Ощипах се, взех телефона, за да се обадя на няколко приятели. Ако съм умряла, може би няма да имам връзка. И разбрах, че да, аз съм в Рая, но той явно е на Земята. Точно там, където съм. И разбрах, че за първи път, повече от 6 години след катастрофата, аз усещам това блаженство. И за пръв път се почувствах щастлива. Истински щастлива - да ти е пълно и равно в душата.

- Минала си през невероятни изпитания и въпреки това днес си щастлива. Повечето българи обаче все се оплакват, все им е криво и чашата им е наполовина празна, не мислиш ли?

- По принцип да, имам такова усещане, но това, което ми прави впечатление, е, че когато хората започват да се оплакват, и аз се опитам да завъртя темата така, че първо - всяко зло за добро, една хубава поговорка, която се е доказвала в моя живот всеки път

И второ, както казват англичаните - брой си благословиите. Окей, едно нещо не върви, но имаш 10 други неща, които вървят. Гледай 10-те, а не едното, което не върви. В този смисъл всеки път обръщам погледа или лъча, който осветява нещата. И това, което ми прави впечатление, е, че много хора са склонни да приемат тази идея. Защото опасното на оплакването е негативната спирала надолу. Единият се оплаче и другият казва - а пък аз да ти кажа... И стигаме до пълна трагедия, но обърнеш ли спиралата нагоре, хората го приемат.

Трябва да внимаваме с оплакванията и с думите, които използваме. Защото ние с нашите мисли и нещата, които казваме, програмираме Вселената. И тук пак ще се върна към друга прекрасна българска поговорка - каквото повикало, такова се обадило. Законът за привличането, за който пишат Естер и Джери Хикс в своята книга, това е закон, по който работи цялата Вселена. И аз казвам в моята книга - много добре си помислете какво говорите и какво мислите. 

Вселената не разбира две думички - “не” и “страх ме е”...

Затова хората трябва да избягват оплакванията и думи като ужас, страх ме е... И даже думата страхотно не е добра, защото тя носи страх. Виж, “чудесно” е добра дума, защото носи чудо, “вълшебно” също е добра... И в книгата си “12 рецепти за щастие” аз говоря точно това - даже и да ви е много лошо и много зле, има неща, които си струват във вашия живот, не ги забравяйте. Мислете си винаги за тях и ще видите, че препрограмирайки Вселената и вашия път към позитивното, нещата ще започнат да стават от само себе си.

- Добре, но нашите читатели са възрастни хора, имат здравословни и житейски проблеми. Къде да се хванат, за да препрограмират живота си?

- Даже и здравословните проблеми могат да се препрограмират. Аз съм образец за това как от най-тежката здравна криза и моята собствена телесна смърт може да се излезе, и то по един много успешен и даже тържествен начин. 

- Наистина какъв по-хубав пример от това, което ти си преживяла?

- Да, точно така. В първата си книга разказах как протече моето физическо възстановяване и началото на моето умствено възстановяване от много тежките травми, които претърпях при катастрофата. Как се учих на 37 години отново да ходя, как не знаех таблицата за умножение. Така се оказа от теста, който ми направиха. Казвах си - аз не мога да имам 3 висши образования и да не знам елементарни неща. Знаех, че ги знам, но не знаех къде са, къде да ги отворя. Това е като да се качите на тавана при баба си и да има 300 кутии, но вие да не знаете в коя какво се намира.

Беше много голям шок за мен, когато си дадох сметка, че явно съм по-тежко здравословно повредена, отколкото аз самата смятах, че съм

Много е просто. Лекарите казваха - това е, трябва да се научите да живеете с недъзите си цял живот. А аз се заинатих - няма пък, всичко ще се оправи. И това е нагласата, това, което се опитвам да дам като важно знание, е как да сменим нагласата. Не да търсим щастието... Будистката поговорка, която често се приписва на Буда, е - няма път към щастието, щастието е пътят.

Това е, сменете нагласата. Ставайте всяка сутрин не с - ох, пак ме боли, днес ме чакат изследвания, прегледи при лекари... Напротив! Примерно - да, днес получавам шанса да направя нещо за собственото си здраве, за подобряването му. Отивам с радост на изследване на кръвта примерно. Това са неща, които аз правя за себе си, за моето тяло и за моето здраве. И тук идва нагласата. 

Измислете си нов модел и си го повтаряйте всеки ден, по 3 пъти, запишете си го и си го четете сутрин, обед и вечер и ще видите, че нещата се променят.

- Добре, но в България много хора живеят с ниски доходи, с малки пенсии. Някой би казал - лесно й е на нея, тя няма този проблем. Какво би им отговорила?

- Това е въпрос, с който даже и моето семейство ме конфронтира. Тогава си дадох сметка, че аз не съм споделяла с никого, защото беше много, много тежък момент за мен. Дълго време прекарах в болница, имах инвестиции, мои лични, не на фирмата, за която работех. И точно когато отсъствах през тези месеци, ме окрадоха. Няколко неща се провалиха до такава степен, че когато се възстанових и отново бях в състояние не само физически, но и умствено, бях загубила всичко. В началото нямах сили да чета писма от банките, които ме принуждаваха да продам на безценица мои имоти. 

Загубих всичко, което бях заработила в 20-те години преди инцидента

Положението беше катастрофално, аз даже нямах пари да си купя билет и да отида на работа. До такава степен.

Затова споделих за моите тежки финансови загуби, за да кажа, че въпреки това, ако вътре в себе си създадем усещането да ти е пълно и равно в душата, тогава финансите и нещата във външния живот започват да се нареждат по някакъв магически начин от само себе си. Ще дойдат хора изневиделица, които никога не сте виждали, и ще помогнат. И такива неща се случваха с мен - абсолютно непредвидени и неочаквани.

Сигналът, който излъчвах с това, че с умирането няма да стане и трябва да правя нещо друго, вече не беше на недостиг, на недоимък, на отсъствие, на нещастие, а обратното - на пълнота, на изобилие. И нещата започнаха да идват от само себе си. Намерих си друга работа, с много по-висока заплата, че даже станах и съдружник във фирмата, от която по-късно получих невероятни суми, когато си продадох акциите. Това е само бегъл пример за това как нещата се обърнаха. Когато успях да обърна нещата вътре в мен, и нещата във външния живот се обърнаха. Защото, пак казвам - каквото повикало, такова се обадило.

- Живяла си в Нидерландия, сега живееш във Виена и в България, къде хората са най-щастливи?

- От всичките 3 държави, където съм живяла по-дълго време, в Нидерландия хората са най-щастливи. Там от малки ги възпитават, че те са ударили шестица от тотото, защото са родени в тази “най-прекрасна държава”, която е една четвърт от територията на България и на която живеят 17 милиона и половина в момента. Тоест доста е гъчкано. Но тях ги убеждават, че това е най-прекрасната държава и холандците израстват с това, че те едва ли не са привилегировани.

Те наистина са една от петте най-богати държави в света, години наред са в топ 5. И на тях им се създава точно усещането да ти е пълно и равно, че ти си абсолютен победител. Това, че България е 100 пъти по-красива от Нидерландия и по-духовна, и по-възвишена, това по никакъв начин не мога да го обясня на един холандец. Просто защото там ме гледат като извънземна и казват - България е най-бедната държава в Европа, за какво си говорим?! 

Освен това те са държава, на която една трета от територията е под морското равнище. Аз съм живяла 22 години на 17 метра под морското равнище. Даже не е необходимо да си преживял катастрофа, за да изпаднеш в депресия. Депресивно е и около 40 процента от холандците са на антидепресанти. И въпреки това са щастливи и усмихнати, защото щастието е нагласа. За разлика от намусените българи и особено мъжете, защото според тях - колкото си по-важен, толкова по-намусен трябва да си. А в Холандия хората са усмихнати, когато те поздравяват, те се усмихват, за да ти покажат, че са добронамерени. 

Австрийците в това отношение повече приличат на българите. Те много обичат да човъркат, да чоплят, да има проблеми, които трябва да решават. А проблеми няма, има предизвикателства

Най-елементарен пример - когато падне нещо и се счупи, аз пляскам с ръце - счупеното носи щастие. Това е нагласата. Дори да е нещо ценно, си казвам - нищо, по-хубаво нещо ще дойде.

- Роси, а ти самата къде се чувстваш най-щастлива?

- Аз се чувствам вкъщи навсякъде, където съм, защото от малка съм свикнала много да пътувам. Затова, където и да съм, се чувствам у дома. Щастието е вътре в мен, затова то е навсякъде с мен. И няма място, където да се чувствам по-щастлива или по-малко щастлива. Но когато съм в Банско и когато съм в България, особено в планините, усещам щастието, изобилието и хубавото да преливат и да ме завладяват. Има места в България, където щастието до такава степен ме завладява, че аз плача от щастие. 

- Имам чувството, че някъде там, горе, са те препрограмирали да бъдеш щастлива.

- Да, определено мисля, че това ми ходене в другото измерение и връщането обратно играе много важна роля да преоткрия живота на Земята. Първо да спомена, че моето излизане извън тялото беше много щастливо изживяване, защото тялото ми беше много тежко наранено и травмирано. И това беше освобождаване, полет нагоре.

И бидейки извън тялото си само като един облак енергия в другото измерение, като част от светлината, аз се почувствах като част от голямото цяло. Като една малка светлинка в голямото светещо поле. И това беше невероятно изживяване. Защото това, да бъда част от цялото, част от пълнотата, промени начина ми на мислене. От това - трябва да спечеля, трябва да си купя, трябва да направя, към - трябва да дам, да дарявам, да помагам...

Трябва да правя нещо за другите. Тогава на нас самите ни става по-хубаво. И тази активност и жизнерадост идват точно от това усещане, че в мен има толкова много знания, хубави емоции, толкова много любов, обич и сила, че аз искам непрекъснато да давам и да помагам на другите, на по-младите, които сега се учат... Това ми доставя удоволствие, защото виждам как хората израстват пред очите ми. И това ми дава толкова много.

- А чувстваш ли се посланик от другото измерение?

- Знаеш ли, много хора ме питат - чувствате ли се като нещо специално. Не се чувствам като нещо специално, аз така и ходя - по дънки и маратонки. 

Не се чувствам необикновена, но си давам сметка, че аз съм каналът, през който мина чудото

Защото даже и Бог има нужда от ръце на този свят, за да си свърши работата. И в този смисъл се чувствам един канал, един инструмент, през който се случи чудото. На мен се падна честта и тежката задача да проправя път на това чудо, защото не беше никак лесно. 

Колкото до посланието, което искам да предам на другите, аз имам потребност да разкажа какво стана и какво е възможно, каква невероятна сила има във всеки един от нас, която ние дори не подозираме. Просто трябва да й направим място, за да се случват нещата, даже и невъзможните. Затова разказвам как аз се борих, за да се случат неща, за които всички казваха, че са невъзможни.

- Иска ми се да те попитам - кои са хората, на които е посветена книгата? Кои са Наталия и Симеон?

- След като излезе първата ми книга, няколко пъти читатели се обръщаха към мен с думите - искаме втора книга, искаме продължение. Тогава не си бях дала сметка, че в “Умрях, за да живея” разказвам само за това как се възстанових физически. Но не и през какъв път минах, за да се възстановя душевно и психически, да стана този положителен, оптимистичен, обичащ и усмихнат човек, който съм сега.

Миналата година бяхме в Разлог при Наталия Мавродиева, която е нотариус. И тогава тя каза - Роси, като влезеш в канцеларията, всичко се обръща, винаги си с такава широка усмивка и си толкова положителна, че цялата атмосфера в офиса се променя. Как го правиш? Напиши, моля те, твоите рецепти за щастие. И това беше последният знак, че наистина е време за втора книга, за да разкажа точно откъде мина моят път. Затова книгата е посветена на Наталия Мавродиева.

- Но книгата е посветена и на Симеон. Кой е той?

- Симеон е... лекар, генетик, професор и световноизвестен учен, атлет, музикант, филантроп и бизнесмен, бащата, който всяко дете си мечтае да има, пътешественик и гражданин на света. Моята котва и пристан, и моят вдъхновител.

- Накрая ще те помоля за още едно послание към нашите читатели!

- На читателите на “Над 55” пожелавам щастието никога да не залязва за тях! А на тези, които още не са го открили, да прочетат моите лични рецепти, в които разказвам как от трагедията, от болката, от собствената си смърт и депресията след това успях да изляза. И от тъмното да отида на светлото и да бъда щастлива, доволна и обичаща всеки ден от живота си.

Валентина ИВАНОВА

Снимки Добрин КАШАВЕЛОВ