Румен Угрински пред в. "Шоу": Страх ме е да не остана сам

Актьорството ме зарежда, но и уморява, категоричен е водещият на „Господарите“

Румен Угрински е прочут актьор и един от тв водещите на „Господари на ефира“. През 1990 г. е приет във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност актьорско майсторство за куклен театър, при професор Николина Георгиева. Завършва четири години по-късно и получава покана за Централния куклен театър, където работи и до днес. В студентските си години участва като актьор и кукловод в редица детски и младежки представления. Пиесата „Жена ми се казва Борис“, в което участва той, чукна 100 представления само за година. Това е може би най-успешното представление, правено от години. Участват още: Ернестина Шинова, Петьо Петков – Шайбата, Станимир Гъмов, Диана Любенова, Стефан Рядков и Жанина Дончева. Ето какво разказа актьорът за читателите на „ШОУ“:

- Част сте от пиесата „Жена ми се казва Борис“, която само за година направи 100 представления… 
- Всичко започна преди година и няколко месеца. За мен е истински късмет, че участвам в тази пиеса. С всички актьори се знаем от преди това. В началото екипът търпеше леки промени, но накрая се събрахме със Станимир Гъмов, Диана Любенова, Ернестина Шинова, Петьо Петков – Шайбата, Жанина Дончева и Стефан Рядков. 
Авторът на представлението Рафи Шарт, който е французин с арменски произход, дойде лично да ни гледа. Тъкмо се беше върнал от Бразилия или Аржентина и ни посети в България, защото много обича да си гледа представленията. Беше изключително впечатлен от нивото ни на работа. Авторът да ти дойде на крака да те гледа и да те засипе с такива комплименти е повече от страхотно, голямо признание. Има доста моменти, в които импровизираме в самото представление, което също го впечатли и каза, че сме го засилили още повече и се е получило страхотно, както си го е представял той. 

- Кое в работата ви ви доставя най-голямо удоволствие? Призвание ли е актьорството и може ли човек насила да стане артист?
- Вероятно всеки носи в себе си някакво усещане за актьорска игра, но това си е талант. Това ти е дадено отгоре и въпросът е дали ще го развиеш в правилната посока. Не че не сме гледали абсолютно непознати лица, които дори не са актьори, и се справят повече от добре. Напоследък за кино е модерно

да се взимат 
непрофесионални 
актьори


и хора от живота. В много случаи са по-естествени и стоят по-добре на големия екран. Театърът обаче изисква една друга подготовка. С годините трупаш опит, който си казва думата. Ако можеш да танцуваш и пееш, ти е голям плюс. 


С Мария Игнатова са страхотен тандем в „Господари на ефира” 


Публиката ме зарежда, особено ако хванеш нейното настроение, реакции и смях. Това е несравнимо с нищо. Представлението „Жена ми се казва Борис” минава почти винаги повече от успешно. Излизаме по 7-8 пъти да се покланяме на бис. Това е такова зареждане и енергия, че не знам от какво друго може да се получи.   

- Негативните неща от тази професия кои са?
- Тази удовлетвореност едва ли мога да я получа някъде другаде. Точно затова се занимавам с актьорството. Носи ми страхотно удовлетворение и приятни емоции. Не мога да се сетя за друго нещо, което да ми носи същата наслада. Естествено, че има и негативи, като преуморяване. Тази постановка я играхме интензивно в цяла България, което е свързано с много път. Това изтощава. Спектакълът е комедия, но никак не е лек за игра. Зарежда ме, но ме уморява и психически. 

- Случва ли се в тези среди някой по-голям да подаде ръка на тепърва прохождащ? На вас помогна ли ви някой в началото и подавате ли и вие ръка на млади колеги сега?
- Разбира се, това е най-хубавото, защото говорим за колективно изкуство. Дори зад един моноспектакъл стои голям екип. Никога не съм разчитал само на себе си. Колегите и партньорите много помагат. Така е било и така трябва да бъде. Когато завърших НАТФИЗ и веднага влязох в Столичния куклен театър, старите пушки си дадоха сърцето и душата, за да вляза по-лесно и по-бързо в техния колектив. Винаги са ми помагали, особено на първите постановки. 
Най-странното при мен е, че на премиерите съм най-спокоен, на следващите представления започвам да се притеснявам. 

- Самокритичен ли сте, гледате ли се след това и търсите ли си кусури? 
- Не се гледам, но усещам къде съм прекалил и къде нещата не са се получили. Идеята е да го направим по-добре следващия път. Когато се гледам винаги намирам нещо, което не е точно така и затова спрях да се гледам. 

- Има ли напрежение между водещите в „Господари на ефира“? Смятате ли, че Мария Игнатова е най-правилният избор за вас като екранна половинка?
- Напрежение между нас няма как да има, защото сме партньори и основи в предаването. Ако не си помагаме, няма как да се получи толкова добро предаване. 

С Мария идеално 
си паснахме 


Започнах с Вальо Танев, дълго време бяхме с Геро и от всеки има какво да вземеш и научиш – като поведение, настроение и партньорство. Това само ми помага и ме обогатява, надявам се и аз на тях да съм дал нещо. Говорим пак за съвместна работа, изключително сериозна. Ние сме лицето, но не значи, че другите са по-малко важни. Даже напротив, в много от ситуациите те са водещото звено. 


Всички актьори от култовото представление „Жена ми се казва Борис” 


- Ще се навиете ли някога да участвате в „Като две капки вода“? Само вие с Малин Кръстев все още не сте се изявили като участници в това рейтингово шоу? 
- (Смее се) Да ви призная, аз нямам амбиция и голям мерак. Още в началото имах отправена покана, но засега... Любопитно ми е, интересно ми е, но не мисля, че това ми е силата. Бил съм два пъти в шоуто като гост – веднъж с Мария Игнатова, и сега наскоро с екипа на „Господарите”. С репетиции и с работа нещата биха могли да се получат, но не го усещам като моето нещо. На друго място ми е силата на мен. 

- Имате още двама братя, нали така? С какво се занимават те?
- Брат ми Антон също е актьор в Държавния драматичен театър във Варна. По-големият ми брат Петър е лекар, гинеколог. Това беше мечтата на майка ни – някой от нас да стане лекар. Мен ме привличаше повече актьорството и се надявам да ми се отдава. 

- Разкажете ни малко повече за личния си живот...?
- Имам дъщеря Анита на 13 години, която е плод на любовта ни с моята съпруга Биляна. Тя също е актриса, завършила е в класа на Стефан Данаилов. Известно време беше в Театър „София”, но напусна и сега се занимава с нещо друго, извън театъра. Снима се и в някои от сериалите, които вървят в момента, но с епизодични роли. 

- Съветвате ли дъщеря си по какъв път да поеме? Тя има ли вече някакви желания за бъдеща професия?
- От 6-годишна почна да прави стъпки в нашата професия с майка й. Аз не държа да следва нашия път, даже обратното. Правила е дублажи на няколко анимационни филми, участваше в два филма с майка си и е навлязла с двата крака в актьорството. Беше в театрален състав към училището, където се справяше добре и нейните ментори я хвалеха. Прекалено е млада още, за момента я увличат чуждите езици и аниметата, които били по-различни от анимацията...Това я вълнува. 

- Като какъв родител бихте се определили? 

- Не обичам да давам определения за някого, а за себе си ми е още по-трудно. Де да знам... Аз си мисля, че съм еди-какъв си, а то излиза, че не съм такъв. Опитвам се да бъда либерален, но когато е необходимо, съм строг. В тази възраст обаче е опасно да си прекалено строг. Надявам се да спазвам някакъв баланс. Страшно е в днешно време да изпадаш в някакви крайности, особено към деца на тази възраст. 

- Кой е най-големият ви страх? 
- Страхът да останеш неразбран и сам. Не мога да си го представя и не искам. 

Свалил жена си на първата среща 

В живота Румен Угрински е притеснителен и срамежлив, което е доста необичайно за работата му като актьор. Въпреки това свалил жена си – актрисата Биляна Казакова, още на първата среща. Срещнал я на нейно представление и веднага я харесал. „Тя е много интересна, сексапилна и женствена”, описва я той. Отглеждат с голяма любов дъщеря си Анита и  не се ревнуват излишно. Угрински дори се притеснявал, когато по сценарий му се налагало да пощипва и да гушка адреналинките. „С непознати хора и красиви жени съм много притеснителен”, откровен е Румен. 

Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ