Румяна Угърчинска: Във Франция е неприлично да се говори, че сме християни, но никой не иска да отиде утре на война с Русия

Какво става след ареста на бившия френски президент Никола Саркози – кои са причините за това и как се приема във Франция. Къде сбърка Западът в борбата си за установяване на демокрация в Либия и други места. Изгубен ли е духът на французите, мълчат ли интелектуалците им. Как приемат всичко около скандала „Скрипал“ и коментира ли се огласеното в България досие на Юлия Кръстева. По всички тези въпроси коментира Румяна Угърчинска пред в. "Труд". 

Румяна Угърчинска е родена в София, но само 9 г. от живота си е прекарала в България. Автор е в различни авторитетни френски вестници и списания. Издала е няколко книги, сред които “КГБ и сие”, “Истината за атентата срещу Йоан-Павел I”, , 2007 г., която излиза във Франция едновременно с документалния й филм по същата тема, “Газовата война”, “За кожата на Кадафи”. Редовен коментатор на международните събития по Франс 24 и други телевизии и медии.

– Г-жо Угърчинска, бившият френски президент Никола Саркози беше зрелищно арестуван неотдавна за предполагаемо незаконно финансиране на предизборната му кампания през 2007 г. в размер на милиони евро, получени от режима на тогавашния либийски диктатор Муамар Кадафи. Тази новина не изненада ли всички във Франция, пък даже и света?
– Тази новина не изненада французите, тъй като Саркози вече беше задържан по едно друго дело за разпит за 48 часа. В случая става дума за следствие, което се води от 6 години, и всички знаят, че тойще трябва да отговаря на въпросите на следователите. Задържането за 48 часа се прави, когато заподозреният има опасност да избяга. Но всички знаят, че не е така. В обществото имаше дебати дали това не е начин той да бъде унизен. Стресна ги и друго – все повече става ясно, че са били пренасяни милиони и Саркози може бище трябва да отговаря за това пред съда.

– Защо се случва сега, вече толкова години минаха оттогава, за това има причини – какви може да са те?
– Причината е, че първите факти излязоха доста късно – през 2012 г. А събитията, за които става дума, са за 2006-2007 година. Тоест, предполагаемото финансиране от режима на Кадафи е станало за първата предизборна кампания на Саркози. Това излезе точно между двата тура на президентските избори през 2012 г. и може би му коства загубата на втори мандат. След като излязоха първите факти – едно писмо, подписано от доверените хора на Кадафи за предполагаемо финансиране от 50 милиона за Саркози, едва тогава бе заведено следствието. То е сложно и се води мъчително, защото се уповава най-вече на тези, които са пренасяли парите, на тези, които са били близко до Кадафи. Липсват обаче доказателствата, липсват преводите – всичко е било давано повече в кеш, но някои преводи са правени чрез арабски банки, сред които е външната либийска банка и др. Тези неща много трудно се проследяват. Ако европейските, западните банки все пак имат някакъв кодекс, който спазват, този вид банки не го спазват.

– Казват, че близките до Кадафи сега търсят възмездие и отмъщение за неговото убийство. Синът му – Сейф ал Ислам, за пръв път попита през 2011 г.„Къде са парите?“ Всъщност за колко милиона става дума – за 5 или 50?
– По всяка вероятност става дума за много милиони. За петте милиона вече има доста събрани сведения, които се припокриват от три различни източници, включвайки и бившият министър на петрола на Кадафи, който е водил тези бележки през 2007 г. Тогава още не ставаше дума за сваляне на Кадафи и не може да се смята, че той е написал това, за да си отмъсти за нещо, което още не се е случило. За част от тези милиони може вече да се говори, че има ясна следа, но за другите 50 милиона все още се търси. Колкото до възмездието, да – Сейф ал Ислам направи едно изявление още в началото на войната, а то беше: „Кажете на този клоун (Саркози) да върне парите!“ Така че те могат да кажат и друго: „Не искаше ли Саркози да замете следите за парите и жестоко да си отмъсти за това, че либийците имаха с какво да го злепоставят“.

– Като се има предвид, че Саркози е юрист, адвокат – едва ли ще се остави да гние в затвора?
– Да, Саркозище се защитава и то яростно. Той много добре знае как да го прави. Набляга на това, че доказателства няма, тези които потвръждават финансирането, са хора, на които не може да се вярва, защото са били близки до бившия режим на Кадафи. Но един от тях беше посредник от много висока класа – казва се Такиедин и е от ливански произход. Той беше доверен човек, всички отиваха при него, за да им служи като посредник на сделките за милиарди със Саудитска Аралия, с Либия, и т.н. Той проговори, беше и в някои други следствия – осъден е за тях поради факта, че е участвал в корупционни схеми. Но Саркози казва: „Как може да се вярва на един подсъдим?“ Въпросът е, че този подсъдим беше техен доверен човек и то с години.

– Франция и Либия имаха знаково приятелство, докато не стана войната, в която Франция водеше действията на международната коалиция. Сбърка ли Западът с тази война?
– Франция носи огромна вина за това, което стана в Либия. Тя наистина беше водещата страна в този конфликт и настояваше за интервенцията, първа прати самолетите си в либийското небе. Най-жестокото, което направи, е, че остави Либия да се справи с хаоса, който остана след нападението. Това не само спомогна за него, но и за навлизането на всички всевъзможни ислямистки групи в Либия. А тази държава е точно срещу Европа – има 1800 км брегова ивица, отворена към Европа, и всеки момент този бумеранг може да се върне към нашия континент. Новият френски президент Макрон призна публично тази вина по време на знаковото си посещение миналия месец в Тунис.

– Вие направихте разследване след падането на режима на Кадафи и написахте книга за това. Какво е вашето обяснение за всичко, което се случва?
– Бях в Либия четири месеца в продължение на една година, снимах и филм и оттогава ходя редовно там. Имам много ясна представа за ужаса, в който живеят либийците. Това е недопустима трагедия, в която международната общност хвърли тази държава. Целият либийски народ страда, има хиляди убити, има всякакви трафиканти, нестабилност, ужас… Всичко това е неразбираемо. Все едно още стоим и гледаме някакъв спектакъл, а всъщност ние сме част от него, защото го предизвикахме. И днес отново присъстват всички големи световни сили – всеки си е избрал по един шампион в либийския конфликт и си го поддържа. По този начин вместо да се намери решение, конфликтът става все по-дълбок и по-трудно може да се мисли за изход от него.

– Атентатите във Франция следват един сред друг, какво не взема предвид властта и безсилна ли е тя пред тях?
– Това, което не се взима предвид, е, че отровата е в мозъците. И за да се изтръгне тя от мозъците на всички тези, които прибягват до такъв вид терористични актове, това изисква много политическа воля, изисква много дълбок катарзис на обществото, за да си зададе въпроси, които са свързани с идентичност, с начина, по който живеем заедно, които са свързани с външната политика на Франция, с политическите и стратегическите й цели. И най-вече с това как тя се грижи за своята младеж, за своето бъдеще. Във Франция все повече се говори, че ние трябва да бъдем държавата „стартъп“ и все повече се налага американският начин на мислене: че тези, които са най-добрите, ще успеят. А какво става с другите? Другите, които Франция загърби, с които тя не се занимаваше цели 30 години – те днес убиват.

– Има ли страх след французите, чува ли се гласът на интелектуалците, които винаги са успявали да говорят високо?
– Те продължават да говорят високо и все по-високо. Задават все по-яростно въпроси, които никой не иска да зададе. Все повече стои въпросът за ценностите и за това трябва ли в името на доброто съжителство, на факта, че Франция е толерантна, да ги загърби и да позволява на други религии, които още не са се справили с радикализма си, да отравят обществото и да противостоят на френските ценности. Все повече интелектуалци казват, че във Франция стана дори неприемливо да се говори, че сме християни. Ако не кажем, че сме християни, че това е част от нашата идентичност, ако не кажем, че другите са добре дошли, но те трябва да се съобразяват с това, което сме, ние сме загубени.

– Не можех да повярвам, когато чух, че покрай Коледа властите в Париж са препоръчали да няма много тържества, за да не се дразнят хората от другите религии.
– Да, това е част от онова, което обобщих – че стана почти неприлично да се казва, че сме християни и че имаме християнски ценности. Всичко това в името на съжителството. Да, във Франция има много мюсюлмани, но това означава ли, че тя трябва да се промени, за да ги приеме? Не би ли трябвало те по-скоро да се променят, за да бъдат интегрирани?

– Светът се тресе от безпрецедентния скандал „Скрипал“, Франция също се включи солидарно и изгони няколко руски дипломати. Какво иска, какви са целите на Запада с тази истерия?
– За съжаление, това, което констатирам, е че се върнахме в хода на Студената война и може би със степен повече в противостоенето, пропагандата, дори в изопачаването и тълкуването на информацията… Винаги съм била обективна и, за щастие, повечето от французите също са обективни. Те гледат на всичко това и питат: „Накъде сме тръгнали без доказателства и за какво е цялата тази истерия?“ Никой във Франция не иска да отиде утре на война с Русия.

– Приемат ли французите всичко, което им се поднася от политиците, за чиста монета?
– Все по-често по телевизиите и медиите се чуват гласове на политици, които обясняват, че Русия е най-голямата заплаха за Запада. Но повярвайте – аз живея там и не чувствам никаква заплаха от страна на Русия. Все пак от 4 години имаме във Франция 248 убити и нито един от тях не е убит от Путин.

– Все повече се чуват гласовете на тези, които заявяват, че елитите в Европа не са никакви елити, затова и се е стигнало дотук. Колко зле е ситуацията?
– Елити има, но те просто не са същите. Елитите преди бяха по-близко до интелектуалците в Латинския квартал, където имаше и революционери, и ляво мислещи. Сега елитът е повече елита на финансите и на банкерите. Те са тези, които решават, и които плащат на медиите, на интелектуалците. Те сега диктуват музиката.

– От миналия месец една от най-коментираните теми в България е тази с осветеното досие на световноизвестния учен Юлия Кръстева. Обществото буквално се раздели на две и то най-вече хората с десни убеждения, за които нейното име бе едно от най-уважаваните. Поредният развенчан български мит ли е професорката по лингвистика?
– Тя е професор по лингвистика. Каквото и да е било нейното минало, каквото и да е ставало, тя е това, което е. Фантомите от миналото винаги се връщат. Трябва обаче да поставим цялата тази история в контекста на тези години. Тогава, за да направи човек кариера, е трябвало да прави и компромиси. Но не всеки ги е правил.Това е от сферата на личното мнение. Госпожа Кръстева тотално отрича всичко, смята, че то е заговор срещу нея, че искат да опетнят името й. Трудно може да си представим, че писалите рапорти от срещите си с агент „Сабина“, са мислели да развалят името й няколко десетилетия преди да е станала световно величие. Но съществува комисия по досиетата,съществува закон. Решенията на тази комисия бяха приети от всички, колкото и неприятно да е било това за някои от тях. Не зная кого иска да съди г-жа Кръстева и точно какво отрича, но тя трябва да реши проблема си с тези, които са били от ДС.

– Как се посреща тази новина във Франция, където Кръстева има голям имидж?
– Имаше не малко коментари и статии. Една от тях написах аз в „Нувел Обсерватьор“ – старах се да си свърша журналистическата работа. Да, в интелектуалните среди се коментира много, получих не малко обаждания от хора от тези среди. Някои от тях – изненадани, а други казаха, че това въобще не ги е изненадало. Шпионските истории са лайтмотив в повечето от книгите на г-н Филип Солерс, съпруга на Юлия Кръстева, която също е писала по тази тема. Не сме изненадани. Това ще продължава да се коментира така, както се коментираше, когато излезе досието на Милан Кундера. Винаги е шок за тези, които са останали, но така или иначе, за да затворим страницата, първо трябва да я прочетем.