С петте жертви в Кербала България платила членството си в НАТО

10 години след трагедията в Кербала, при която загинаха петима български военни, по случая няма развитие, няма открити виновни за пропуски в охраната на базата, няма заловени подбудители за атентата. Така коментира репортерът на bTV Габриела Наплатанова, която следи темата от години. По думите й, първият наш контингент, отправил се към Ирак през 2003 година, е бил пришпорван да пристигне по-бързо в ислямската държава, за да докаже България готовността си да влезе в Северноатлантическия алианс. „С петимата загинали всъщност платихме цената на това да станем част от НАТО”, допълни Наплатанова.

Днес в Карлово Сухопътните войски отдадоха почит на военнослужещите, загинали при терористичната атака на военна база &bdquo;Индия&rdquo; в Кербала.<br /> <br /> От самото начало мисията не е била добре планирана и подготвена. Това проличало на дългия преход с цялата военна техника от Кувейт до Кербала, смята Сержант Стефан Драганов, който е инструктор на командосите от специалните сили. &bdquo;Целият втори конвой едва ли не обърна на иранската граница. До такава степен хората не бяха вникнали в нещата, които трябва да подготвят за тази мисия. Никой от ръководителите на тази операция не седна да планира - правилните маршрути, да ни раздаде карти, ако щеш, а осигуриха един американски екип, който да кара пред нас. Екипът, който ни съпровождаше, когато бях част от охраната на първия конвой, ни беше казано - всяка претоварена машина да я изоставим и едва ли не да я взривим. А инструктажът от моя пряк командир - всяка закъсала машина да се прикачва към следващата, вървяща след нея&rdquo;, казва Драганов - участник в първи пехотен батальон, Ирак.<br /> <br /> Когато на именния му ден камионът цистерна приближава към българската база в Кербала, Стефан е част от охраната на командира полк. Петко Маринов и един от първите, изпратени да провери съмнителния камион, който преминава безпрепятствено плиткия защитен ров и събаря оградата на базата. Стефан се озовава на 8 метра от взрива.<br /> <br /> &bdquo;Чух колегата Симеон Иванов извика с пълен глас - гори. Беше някъде на горните етажи. Направих опит да прикрия тялото си. Хванах Саръев и в този момент взривната вълна ни отнесе&rdquo;, разказва Стефан.&nbsp;На петия ден в американската болница в Германия Стефан разбира , че при взрива се е разделил с окото си. &bdquo;Втакъв момент не можеш да усетиш болката. Тя идва по-късно. Тялото до такава степен е изтръпнало от болка, че ти всъщност организмът игнорира болката да можеш да го преживееш&rdquo;, допълва сержантът./БЛИЦ<br /> <br />