България се тресе от убийства. Знаковите екзекуции винаги са на гребена на вълната. Но има едно такова, за което се говори с години. Мълви много, версии също.

Тук идва мястото на Ботьо Ботев, бивш началник на отдел „Тежки престъпления срещу личността“, известен като отдел „Убийства“ в дирекцията в София. Кариерата му започва още по тоталитарно време в едноименния отдел на Софийско градско управление на МВР. 

Известният криминалист разказа пред Агенция БЛИЦ повече за тази знакова екзекуция:

Ботьо Ботев сложи точка пред БЛИЦ и огласи убиеца на Луканов

Полиция

Ние го попитахме дали е плакал от мъка, от безсилие във връзка с работата си?

Тежък въпрос, но получихме директен отговор.

„Да плачеш? Това е слабо казано. При първата серия на убийствата, които станаха преди доста време в София, когато стана първият, вторият, третият случай и стана ясно, че имаме работа със сериен убиец и ти чувстваш собствената си вина от това, че си неспособен срещу извършителя и че евентуално ще има нова жертва и да се подготвиш.

И се чувстваш безсилен!

И макар че денонощно си работил, аз съм ходил на погребенията, така отстрани, да се надъхаш със злоба - професионална и човешка.

Говоря за серийния убиец Георги Добриянов от Долни Лозен, който вършеше престъпленията около 80-те години. Та мисълта ми е, всяко едно убийство е тежко, няма леко убийство.

Имаме един случай, даже още не бях шеф на отдела, бях работник в отдела по убийства на Софийско, имах една професионална любов - Людмила Равняшка, стюардесата, която поръчва да убият леля й, и която бе осъдена на смърт чрез разстрел.

Убиецът беше едно момче-шофьорче, което беше подвластно на тази жена. То изпълни поръчката й по особено жесток начин.

Много работа беше тогава, това беше един типично криминален случай, със странни мотиви, а тя, Людмила Равняшка, беше една красавица.

Това момче не беше престъпник, но под влияние на омайването от нейна страна то стана престъпник и се получи така, че и двете смъртни присъди се изпълниха, но и двамата не заслужаваха смъртни наказания. Дори Иван Андонов направи прекрасен филм по този случай - "Наследницата".

Кристина Иванова, БЛИЦ