Фани Цветкова е бивша екскурзоводка, владееща добре френски език. В зората на демокрацията отива да работи в белгийското градче Ойпен като преподавател по френски език. След няколко години взема в Ойпен и баща си Илия Цветков, известен наш тромпетист, който до тогава живее сам в Плевен. Целта на Фани е да му осигури по-добра медицинска помощ, защото той се чувства зле.
Вместо да изправят тромпетиста на крака, лекарите в болницата в Ойпен го вкарват в гроба. Това продължава да твърди дъщеря му и днес &ndash;&nbsp; години след неговата смърт. През 2003 година българката започва една тежка и мъчителна съдебна сага, в която тя не е победител. Преди няколко дни излезе решението на последната съдебна инстанция в Белгия, по силата на което Фани Цветкова губи делото и трябва да плати по 2&nbsp;000 евро на трима лекари и на двете институции, които са ответници по делото на българката.&nbsp; <br /> <br /> Всъщност, нашенката продължава да твърди, че баща ѝ не е лекуван в Ойпенската болница &bdquo;Свети Никола&rdquo;, а е умишлено умъртвен и то само за два дни. Пред съдебните институции нашенката вади документи и доказателства за насилието, на което е бил подложен баща ѝ преди да умре. Бил е тъпкан с лекарства, които не са му предписани от личния лекар и са противопоказани за неговото състояние, дори е бил връзван за леглото. <br /> <br /> Българката стига и по-далече &ndash; опитва се да докаже, че лекарствата са му давани умишлено с цел по-бързо да отиде в Отвъдното. Фани има свидетелски показания и изровени от вестниците факти, че в тази болница отдавна действат по един и същи начин &ndash; първо приемат възрастни хора уж да ги лекуват, а като си получат парите за лечението, ги довършват. По средата на съдебните процеси тя иска ексхумация на трупа на баща си, но не ѝ разрешават да го направи. После иска от съдебните власти в Ойпен на поредния процес да присъстват журналисти от България, но и това не й е разрешено &ndash; процесът е обявен за закрит за журналисти. <br /> <br /> В борбата си за доказване на истината тя ангажира и Комисиите за защита правата на човека в Белгия и в Брюксел, но и това не й помага. След 12-годишна сага процесът най-после приключи без право на обжалване в полза на медиците. Въпреки че има правото да се обърне към Международния съд в Хага, българката се отказва от борбата си за справедливост. Тя вече не вярва в правосъдието. Единствената добра новина в нейната история е, че тримата лекари са ѝ опростили част от парите, които трябва да им даде по силата на съдебното решение. Вместо по 2&nbsp;000 евро, тя се е договорила с тях да им плати по около 300 &ndash; 400 евро. <br /> <br /> <strong>Тодорка НИКОЛОВА, БЛИЦ</strong><br />