Смятаният за един от най-великите стратези на БСП Александър Лилов умря забравен от някогашните си съратници. Само допреди няколко години дори и сегашният лидер на партията Сергей Станишев се допитваше до т. нар. „аналитичен тръст” на Лилов. В центъра му за стратегически проучвания работеха и много млади хора. На самия Александър Лилов се приписваха не една и две радикални трансформации в БСП. Някои твърдяха за него, че е повече учен в червената партия, отколкото практик.
Именно Лилов е този, който предлага Жан Виденов за партиен лидер. Прави го с думите: &bdquo;Който държи на мен, на моя авторитет, да гласува за това момче.&rdquo;<br /> <br /> Последните години на един от най-запомнящите се хора в БСП не са от най-веселите. Много от някогашните му &bdquo;приятели&rdquo; са се отдръпнали. <br /> <br /> Самият той минаваше за един от най-информираните хора в партията. Криеше и не малко тайни. БЛИЦ припомня някои от тях: <br /> <br /> Роденият на 31 август 1933 г. Лилов завършва българска филология в СУ и аспирантура по литературознание и изкуствознание в Академията за обществени науки към ЦК на КПСС. Преминава през структурите на Комсомола и попада в апарата на ЦК на БКП.<br /> <br /> Само за три години прави шеметна кариера, ставайки на 8 юли 1974 г. секретар на ЦК на БКП и член на Политбюро.<br /> <br /> Пътят му към върха е зорко следен и направляван от самия Живков, впечатлен от качествата на фаворита си, позволявайки му в негово отсъствие да ръководи Секретариата на ЦК на БКП - чест, която Тато не е оказвал другиму, тъй като тя означава реален контрол върху кадрите на управляващата партия.<br /> <br /> Лилов е малко над 40-те и няма собствен кръг от привърженици, което го спасява от Живковата подозрителност. По всичко личи, че Тодор Живков действително го подготвя за свой заместник в партийната йерархия. Той до последните си дни смята Александър Лилов за наследник и искрено съжалява, че не го е посочил за такъв.<br /> <br /> Проблемът с Татовия любимец е по-особен. Сближил се е прекалено много с Людмила Живкова. Нещо повече, твърди се, че е неин любовник. <br /> <br /> И досега се носят легенди за пирове в провинцията, по време на които Лилов пиел вино от обувката на Живкова. С добре трениран жест бъдещият Стратег свалял лачения чепик от крака на &ldquo;принцесата&rdquo;, пълнел го с алкохол, който след това поглъщал под нестихващите аплодисменти на присъстващите.<br /> <br /> Съществуват и слухове, че Людмила Живкова е искала да сложи край на живота си заради Лилов. При фаталната командировка в Мексико тя се заключва в своята стая и крещи през вратата на сащисаната си свита: &bdquo;Няма да отворя! Ще се самоубия! Сашо, защо ме предаде?&rdquo;<br /> Не бива да се отрича заслугата на Лилов в онези трудни времена да помага на Людмила в опита й да разшири културните и духовни свободи в България.<br /> <br /> Нещата фатално се променят след 21 юли 1981 г. Любимецът на Тато изведнъж се оказва неудобен за Живков и като близък на дъщеря му, и заради опита да либерализира нашата културна политика, остро критикуван тогава от консервативното ръководство на СССР.<br /> Очаква се неизбежната развръзка, но тя настъпва чак след две години. При това типично по живковски &ndash; първо на 2 август 1983 г. за предстоящата си 50-годишнина Лилов е награден с най-високия орден по онова време &bdquo;Георги Димитров&rdquo;, но само след 19 дни, в отсъствието на Лилов, Тодор Живков прокарва решението същият &bdquo;да бъде освободен като секретар на ЦК на БКП и член на Политбюро и да бъде назначен за директор на Института по съвременни социални теории към Президиума на БАН&rdquo;. На 28 септември 1983 г. се провежда и пленум на ЦК на БКП &ndash; отново в отсъствието на Лилов, на който Живков обосновава рокадата.<br /> <br /> През есента на 1983 г. Тато има смесено и противоречиво отношение към сваления си любимец: &bdquo;Още в самото начало искам да подчертая, че другарят Лилов не бива да се дискредитира, нито политически да се унищожава. Няма никакви основания за това... Лилов се оказа човек съвършено неподготвен практически. Няма нагласа и желание да се потопи в икономическите и социалните проблеми на партията, в нейната практическа дейност... За съжаление той не проявява никакво старание да се натопи в организационна и икономическа работа. Не можем да си представим Априлската линия без проблемите на икономическата и социалната политика.&rdquo;<br /> <br /> За Живков наследникът му не трябва само да владее &bdquo;високата теория&rdquo;, но и да умее да се справя с реалните икономически проблеми.<br /> Тато цени интелектуалеца Лилов, но същевременно бърза да го отстрани от високите постове, които заема<br /> <br /> Очевидно е, че след това бившият Живков любимец ще напише очакваната от него вежлива молба, в която ще изрази &bdquo;дълбока благодарност&rdquo; за помощта, оказана му от Живков, след което ще се заеме с научна дейност.<br /> <br /> В България обаче историята често си прави шеги с управниците й. Само след шест години Живков ще падне от власт на пленум на 10 ноември 1989 г. Това събитие сварва Лилов на специализация в Лондон. След месец &ndash; на 13 декември 1989 г., той най-сетне оглавява БКП, прекръствайки я на 3 април 1990 г. на БСП...