Само в "Шоу"! Биреното коремче не е от бирата

Ярослав Хашек казва: „Правителство, което повиши цената на бирата , неминуемо пада от власт”. Други умни хора пригласят: „Погледнете света през бира и той ще ви се стори златен”. Мъдростите, възхваляващи пивото, нямат край, но по- важното, което трябва да се знае, е, че най-после на клеветата зъбът е строшен. Биреното коремче няма нищо общо с бирата. Напротив, от нея дори се отслабва, защото в една чаша бира се съдържат до 56 ккал, докато в същото количество портокалов сок има 500 ккал. Твърдението е на д-р Райна Стоянова. Специализиралата в Париж дама добавя още, че пивото регулира метаболизма и активно намалява килограмите. Фибрите в чашата бира способстват за смилането на храната и добрата перисталтика. Съдържащият се в нея силиций пък е ангел хранител за костите и предпазва от остеопороза. Без никакво притеснение докторката хвърли вината за издутите като футболна топка коремчета на мъжете на мезето. Така тя влезе в задочен конфликт с древните философи, които са казали, че: „Живот без бира е като бира без мезе”.

Все още въпросът, кога точно е създадена бирата, предизвиква спорове. Някои казват преди 9000 години, други - преди 6000, документите са от преди четири хилядолетия. За откриватели се смятат шумерите. Вавилонците обаче ги покорили. Може би не специално, за да вземат рецептата за бира, но тя им дошла като бонус, от който веднага се възползвали. А това не се и оказало толкова трудно: Тесто от пшеница и ечемик се пече на нагорещени камъни . После се смесва с вода . Изчаква се да ферментира, прибавят се билки за аромат на вкуса и...Наздраве, само че на вавилонски.
И докато рождената дата, откривателите, мястото, където е изпита първата бира, може би завинаги ще останат обект на научни спорове, то в едно историците са категорични. Когато това се е случило, бирени сомелиери е нямало. Нещо повече, доскоро самите пивовари гледали странно на тези съсредоточени мъже и жени, които странно оглеждат чашите, въртят ги, отпиват пестеливо, сякаш в тях има лекарство, и правят неочаквани умозаключения: Усещате ли банановия вкус на върха на небцето. Всъщност днес вече тези хора се считат за изключително полезни съветници за любителите на кехлибареното пиво. 

Според статистиката в света има четири хиляди бирени сомелиери . Кой какво може, се вижда на световния шампионат. Последният в Бразилия е бил спечелен от италианец. И понеже дегустирането е много различно от обикновеното пиене, победата на едно състезание изисква години подготовка. Голямото изпитание е в четвъртия кръг, когато на състезателя се дава непозната бира, която той точно трябва да разгадае /характеризира/ точно за осем минути. Избързването, както и забавянето води до загуба на точки.

Хавиер Галобарт е един от тези 4000 бирени сомелиери на земята. Той е от Барселона и дойде в София, за да обясни защо тартара от сьомга с авокадо и лайм трябва да се пие със светла бира със златист цвят и е с леко горчива нотка. Направи го на специална дегустационна вечер „Бирата на фокус”.

Той поздрави готвача, който за леко мътното вайс пиво с аромата на банани и нюанс на карамфил беше  приготвил червено ризото и горгонзола и лента. 

Абе, докато испанецът правеше своята дегустация, нещата бяха такива, че споменът за класическата бира-скара направо те кара да се разплачеш.

В България се произвеждат седемдесет вида бира. В основата им са бирените дрожди, хмелът водата и малцът. Когато той се подлага на висока температура, захарите в него се карамелизират, вкусът става по-плътен, цветът тъмен. За такава бира-червена или тъмна, са подходящи ястия като например: свинско филе върху пюре от ябълка, джинджифил и спанак . А който мисли, че няма бира за десерт, жестоко греши. С един смокинов тарт Танен идеално върви едно Бок бира, на която зърното се пече като кафе, цветът потъмнява, пяната става гъста и настина нежният аромат на кафе избива. 

В общи линии сложна работа, добра, че накрая сеньор Галобарт успокои присъстващите, като каза: „Всъщност правила няма. Правилото е всеки от нас. И той решава как, с какво и кого ще му е най-приятно да пие бирата си. Но истината, която производителите трябва да знаят, е, че доверието се печели бавно, като че ли се качваме по стълбите, а се губи за миг-сякаш се спускаме с асансьор”.