На Рамазан байрам откраднаха кутията за дарения в хасковската джамия. Предполага се, че в нея е имало около 3000 лева. Парите били предвидени за болни деца и ремонт на покрива на храма. Кражбата е станала, когато в джамията е нямало хора. Кутията била заключена и закрепена за стената с пирони, но вратата стояла отворена до късно през нощта, за да може хората да пускат пари в нея. Рамазан Байрам е месецът на благотворителността за мюсюлманите, но явно крадците не са били богобоязливи. В кърджалийската джамия пък показват... косъм от брадата на пророка Мохамед. Репортер на „ШОУ” ни връща към стародавната традиция.

Този месец Кърджали набъбна двойно и тройно – изселили се в южната ни съседка Турция нашенци навестиха по-бедните си близки и роднини, за да отпразнуват заедно свещения за мюсюлманите месец Рамазан, известен още като Шекер байрам. ГКПП „Капитан Андреево” край Свиленград се пукаше по шевовете така, че в първите дни българските митничари трябваше да обработват по 20 000-25 000 коли - нещо необичайно от десетилетия насам. В същото време тъпанджии вече събуждаха хората в Ардино, махалите и близките села още по тъмно, за да се отдадат на „оруч”, сиреч пости. През целия месец от сутрин до здрач вярващите не трябва да се хранят, камо ли да се облажват. Не им е разрешено да пият дори и вода. Не така стоят нещата на Пазара на производителите в Кърджали. Десетките капанчета там си работят на пълни обороти - по скарите цвърчат кюфтета, кебапчета, пържоли, карначета и плескавици, а
 
ароматът им достига до минарето на джамията
 


Роднини, които не са се виждали година време, набиват ли набиват сочните свински мръвки, ако и да го забранява Коранът. Тъпанджиите създават настроение и бирата да върви. Те са последните мохикани в тоя край. Така наречените „рамазански тъпанджии” в Ардино са останали само двама, а обичаят да тъпанят е от векове. „Не знам как ще бъде другата година, отсега се тревожа, но дано и тогава се намерят ентусиасти, иначе нишката на традицията ще се скъса!...”, казва председателят на джамийското настоятелство в града Зеки Аптикадир.

Ритуалът е следният – рано сутрин избраният да събужда вярващите мюсюлмани обикаля и думка тъпана пред портата на всяка къща. Бие силно и не си тръгва, докато не види да светне електрическа крушка. След това се премества при комшиите. И така, докато не обиколи целия район. Това се повтаря всеки ден призори, до края на празника, който продължава цял месец. Рамазан байрам съществува от 625 година след Христа.

В средата и последния месец от постите тъпанджията обикаля хората, пред чиито домове е блъскал инструмента, за да си честитят празника. За благодарност, че ги е събуждал, стопаните му дават дребни бакшиши.


 
Тъпанджиите са на изчезване

62-годишният ардинец Назми Азис е тъпанджия от 14 години. Макар и на пределна възраст, си обича занаята, чувства се поне веднъж в годината център на вселената. Не че и през останалото време не е на почит и уважение, но през свещения месец го обхваща необяснимо мистично чувство – усеща по-силно връзката си с Всевишния, а и чрез действията си смята, че така сближава и хората с него. „Преди години тъпанджийството беше доходоносна професия, тогава хората ни даваха много пари. Сега сиромашията така ги е притиснала до стената, че трябва да заделят от залъка си. В малкия град и по селата всички си знаем хала, а той не е за описване. Сега най-много да ни дадат по някоя монета или хавлиена кърпа, която старите са заделили от чеиза на по-младите. Днес никой не иска да се занимава с тоя занаят. Представи си какво е да ставаш цял един месец в 1 часа след полунощ и да думкаш тъпана до 3,30 ч. заранта. Разбери ме правилно – правя го не за пари, а за да продължа традицията. Това ми е останало от дедите ми!”, разказва тъжно белобрадият дядо Назми Азиз. 46-годишният Юзджан Рафет от село Богатино е изучил ритуала от баща си. „Всяка сутрин тръгвах с него, за да науча „манита” – сиреч чалъма - как да пея добре и да боравя с тъпана”, спомня си той.
 


 
Ифтар значи благотворителност

Рамазан е месец на опрощението, милосърдието и покаянието, месец на щедростта. В Корана има една великолепна мисъл: „Ако съседът ти е зле, а ти спиш добре, значи не си от нашите”. Традицията повелява раздаването на милостиня на по-бедните, болните, сираците и вдовиците. Без разлика на вероизповеданията. Месец Рамазан е и символ на братството, приятелството, толерантността, сплотеността и взаимопомощта. Изповядващите исляма подаряват и на съседите си християни топли мекици, баклава и банички. Навсякъде се прави и така нареченият ифтар - благотворителна вечеря. Раздават се и пакети с хранителни продукти на социално слаби, самотно живеещи хора и инвалиди. Само в Ардино те са над 1200.
 


 
Косъмът от пророка е реликва, съхранявана 130 години в джамията

Косъм от брадата на пророка Мохамед се пази в централната джамия на Кърджали. Стари имами твърдят, че няма друг мюсюлмански молитвен храм в страната, който да се похвали с подобно уникално съкровище. Местните наричат реликвата „Сакал шериф”, което в буквален превод означава „Свещена брада”. Тя се съхранява под кърджалийското минаре поне от 130 години. Показва се веднъж в годината – по време на свещения месец Рамазан. Това става точно в нощта „Кадир”. Тя е и най-мистичната в ислямската религия. Поверието гласи, че именно тогава пророкът получил като просветление първите „сури” – глави на корана. Изповядващите Аллах вярват, че в тази нощ всичките им молитви се чуват от Всевишния, защото небето се отваря, а ангелите слизат на земята. Поверието гласи още, че за да си жив и здрав през цялата година, трябва да се отъркаш о „тотема”.
 

 
От Рамазан започва ислямското летоброене

Месец Рамадан - или Рамазан, е месецът, от който започва ислямското летоброене и история. Датата му се мени всяка година, защото празникът следва лунния календар. Това е месецът, който се явява опорна точка за един от стълбовете на исляма - постите или както се наричат още говеенето. Не само яденето е забранено, но и пиенето. Не се позволява нито капчица вода в светлата част на денонощието. Забранен е сексът, тютюнопушенето – също. Край на постите се слага с фурми на трапезата и джалаб - традиционна сладка напитка, чието съдържание също включва фурми. Този плод е много популярен във всички ислямски страни, особено в Египет. По време на свещения месец мюсюлманите кръщават децата си Рамадан. Месецът е златен и за телевизиите - арабски и турски продуценти всяка година правят нещо като минисериали за всеки отделен ден от празника, които се излъчват вечер.


Подготви: Георги АНДОНОВ