Сашка Братанова: Надявам се да има за мен роля, която да ме завладее

Александра Братанова празнува 69-и рожден ден на 23 септември. Сашка е единствено дете, дъщеря на композитора Николай Братанов и музикалния деец Надежда Евгениева Волинска-Братанова. В детството си актрисата е постоянно на път с родителите си, тъй като Николай Братанов е активен военен музикант и футболист на ЦСКА и семейството често пътува поради ангажиментите на бащата. През 1986 г. актрисата става майка на близначките Вяра и Надежда, които се раждат от интимна връзка с актьора Рашко Младенов по време на брака му с Маргарита Младенова.

Братанова ни връща в спомена за “Два диоптъра далекогледство”, “Момчето си отива”, “Не си отивай”, “Мандолината”, “Най-добрият човек, когото познавам”, “Сиромашко лято”, “Петимата от Моби Дик” и още дузина незабравими филми. 

За нея и в театъра, и пред камерата важи все онзи добър стар принцип - да прекараш всичко през себе си, за да повярват зрителите, че това се случва с теб, а то може и никога да не ти се е случвало. Иначе, ако се опиташ да ги излъжеш с някакви техники, винаги личи.

В последните години тя снима малко - появява се в сериалите “Тя и той”, “Стъклен дом”, “Къде е Маги”, в италианската суперпродукция “Далида”, плътно е до пророчицата в руската поредица “Вангелия”, приема още няколко инцидентни ангажимента, но... В един момент се уплаших за себе си - дали все още мога... - споделя една от най-талантливите възпитанички на проф. Гриша Островски.

Човек трябва да се радва на това, което има. Защото иначе животът му се превръща в низ от недоволства и разочарования. Той, животът, ме научи да се радвам и на малкото, което имам. 
Научих се да потискам някои желания с аргумента - да, ама хич по-добре ли е? 

Симпатичната ученичка Марияна от кинокласиката “Момчето си отива” е пенсионерка от години. Пенсията, която взема, нито е голяма, нито пък самата актриса по собствена воля се е вляла в армията от 2 милиона пенсионери. Пратили я насила в заслужена почивка. А точно почивката е онова, което я съсипва, защото Сашка кипи от енергия и творчески потенциал.
Сашка открай време гледа философски на живота - като истинска потомка на руски буржоа с пагони. За нея актьорлъкът е над всичко. Страданията не успяват да я извадят от равновесие, а само я стимулират и нахъсват. Умее по славянски да се наслаждава и на най-малките удоволствия, но никога не спира да мечтае за големите. Ходи по кастинги, без да се притеснява от младоците, а те и без това не могат да стъпят на малкия й пръст. А тя е ужасно пряма - винаги казва всичко в очите. 

Още като студентка първи за втори курс, през 1970 г., Сашка се снима в “Петимата от Моби Дик”. Поканата е от нейния преподавател в академията Гриша Островски. Бързо идва и следващата оферта за киноизява - от Людмил Кирков за ролята на Марияна в “Момчето си отива”. 

Виждайки Невена Коканова на снимачната площадка, Братанова обезумява от красотата й 

Харизмата на колежката й действа и обезоръжаващо. Младата дебютантка резонно се пита дали не е сбъркала мястото. Снимките си започва потисната вътрешно. 

Когато обаче филмът излиза на екран, дели славата с Невена и Филип Трифонов. Както се казва, става звезда за една нощ. 

Започва да играе на сцената на Бургаския театър и продължава в Театър “София”. От 1992 г. е в трупата на Малък градски театър зад канала. Първият й филм е “Петимата от Моби Дик”. Следват “Момчето си отива”, “Мандолината”, “Сиромашко лято”, “Дъщерите на началника”, “Най-добрият човек, когото познавам”, “Синята лампа”, “Не си отивай!”, “Два диоптъра далекогледство” и много други. Голямата й популярност трае точно 20 години. Време, през което се снима в повече от 20 български филма. 


С Филип Трифонов в "Момчето си отива"

И има тайна любов с колегата си Рашко Младенов. Горе-долу в същия период, в който Ламбо е в афера с Кривошиева, а Йосиф Сърчаджиев - с Пепа Николова. 

Близначките, родени от извънбрачната й любов, днес са млади жени

Любопитното е, че през 1986 г. именно режисьорката Маргарита Младенова режисира съпруга си Рашко Младенов и Братанова като двойка в пиесата “Нека да е лято” на Театър “София”, където пламва искрата между тях. 6 години двойката поддържа тайната си любов. 

Когато момичетата стават на 4, баща им иска да заживее с тях, но да не се развежда. Сашка настоява той да изчисти отношенията си с Маргарита, но това се случва много по-късно, а тогава просто се конфронтират и разделят с Рашко. Впоследствие Младенов признава момичетата - те даже му казвали “чичо”. В момента той е в нормални отношения и със законната си съпруга (междувременно разведени), и с бившата си любима. Актьорът едва преди няколко години признава, че момичетата са плод на извънбрачната му любов, но тогава накарал майка им да запази в тайна любовните им отношения, за да не разбие семейството си.

Сашка сама си знае какво й е струвало да отгледа сама двете си дъщери. Вече са големи и напълно самостоятелни. Едната завърши философия, другата - педагогика. Учеха задочно, защото и работеха. Радвам се, че се оказаха много оправни. Много добре се развиват, гордее се майка им. 

Мизерията, в която живее обаче след пенсионирането си, я кара да изпада често в депресия, което въобще не е чудно при тези обстоятелства. 

За нея “Играя - значи съществувам” е мотото на живота, без поза 

За съжаление, актрисата споделя, че славното й минало е само минало, настоящето е безперспективно, с изключение на единичните проблясъци в края на тунела. Съдбата на Сашка е доста драматична. Може би защото миксът между два идентични славянски модела наистина води до неподозирани перипетии, особено когато са намесени българи и руснаци. 

“Престанаха да снимат цял куп талантливи хора или снимат от дъжд на вятър, излязоха други, които снимат нонстоп. Така е и в театъра - едни и същи играят и тук, и там, хвърчат по провинцията. Да кажеш, че те са най-добрите - някак си не можеш да прецениш, но те са навсякъде. И става малко скучно”, не без горчивина отбелязва Сашка. Но не обвинява никого, все си казва: ти си си виновна, ти... Не е от пробивните - може би дядо й, руски белогвардеец, й е завещал аристократизма в гените. “Дори когато снимах много, по характер си останах свита, неконтактна.

Не приличах на другите извън снимките. Те се събират, клюкарят, напиват се, а мен ме няма въобще, не общувам. Самият процес на снимането винаги е бил много личен за мене”, доверява Сашка.
На стари години изведнъж й се усмихва щастливата звезда. Канят Братанова за “реклама”, която частично я възражда. Вземат я в “Стъклен дом”. Отваря й се късметът и за “Къде е Маги”, където играе икономката. За Сашка това е нещо повече от “край на бедността”. Да, зад нея остават миговете, когато с първия хонорар си купува лелеяния стек цигари и... всъщност хонорарът свършва. 

Виждаме я и в 12-серийния филм “Вангелия”, който тръгна по екраните в Русия и Беларус. В него Сашка, естествено, говори на руски - езика на дядо си - белогвардеец, който напуска окупираната от пролетариите Матушка Рус и се приютява в България. Той е истински юнак - почти двуметров. А баба й е дребна и винаги усмихната, разказва Сашка. Руснакът обаче умира скоро - когато майката на Братанова е едва на 11.

Съжалява само, че руснаците ни изпревариха, правейки филм за нашата пророчица. Играе помощничката на Ванга, жената, която пуска хората, които идват при нея. Казва, че за ролята режисьорът на филма я е избрал само по снимка. Аз участвам в последната година от живота на пророчицата, разказва тя. И се засякох с Елена Яковлева. Тя е Ванга на стари години и й правят грим цели 5 часа. 

Освен Елена Яковлева още три руски актриси играят Ванга през различните периоди от живота й - като малко момиче, като млада, в средна възраст. Самата Сашка познава лично Ванга. Ходила при нея заради самоубил се близък, за когото обаче има и съмнения, че е бил убит. Ванга й казва, че не е убит, но не е бил добре с главата. Руснаците много почитат и уважават Ванга и като разбраха, че се познаваме, започнаха да ме разпитват..., споделя тя.

Животът е хубав, колкото и да е лош, категорична е актрисата. 

И да страдаш е хубаво... и болката, и успехът, нещо се движи, докато си жив. Тя иска да играе Чехов. “Такава ми е настройката - все си мисля, че най-хубавото предстои, колкото и да ти казва ситуацията, че няма повече”. 

Сашка я топли усещането, че не е забравена, че хората се интересуват от нея не от нездраво любопитство, а като отражение на старанията й да продължи да бъде добра актриса. 

Подготви Паулина БОЯНОВА