Поклонението пред тленните останки на проф. Николай Василев ще се извърши в неделя, 16 февруари 2014 г. от 13,00 ч. в Ритуалната зала на Централните софийски гробища.
Във връзка с появилите се съобщения в медиите по повод смъртта на проф. Николай Василев, неговият дългогодишен приятел и съмишленик Румен Дечев (зам. председател на Клуб &quot;1-ви ноември&quot;) разпространи становище, в което се казва следното: <br /> <br /> &quot;В появилите се съобщения в медиите се дава непълна, а понякога и направо изопачена информация за личността и делото на най-изявения български граждански активист. Оставам с впечатлението, че някои български медии се страхуват да изнесат фактите за огромната му гражданска дейност и безкрайно принципна позиция по всеки един въпрос, привлякал общественото внимание. В много от съобщенията се посочва, че е починал бивш министър и зам. министър-председател на България. Всички, които поне малко познават проф. Н. Василев, знаят, че пребиваването му във властта е един епизодичен период от неговия живот, че проф. Н. Василев беше преди всичко опозиционер и интелектуалец, непримирим критик на всяко управление и всяка социална несправедливост. Още преди 10 ноември 1989 г. той е достатъчно изявен критик на тогавашната власт, за което е изключен от БКП през 1987 г. Дълги години води в дома си т.н. &quot;философски кръжок&quot;, средище на свободна и критична мисъл, за което е преследван от властта. През 1988 г. е съучредител на &quot;Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България&quot; и е избран за негов съпредседател заедно с Мария Бойкикева. Жельо Желев наследява проф. Н. Василев като председател на клуба през 1989 г. (защото схващането на учредителите на клуба е председателството да е на ротационен принцип) и незабавно се възползва от позицията си, нещо безкрайно чуждо на Николай Василев. По късно при историите с т.н. АСП, като вижда проявите на кариеризъм и корупция в нейните редици Н. Василев я напуска, въпреки, че е избран с пълно мнозинство за неин председател. <br /> <br /> През 1986-7 година посещавах няколко пъти сбирките на философския кръжок на тогава доц. Н. Василев. През последните три години, когато дейността на Клуб &quot;1-ви ноември&quot; ни свърза, ми се налагаше отново да посещавам проф. Н. Василев у дома му. Той живееше в същия двустаен панелен апартамент в ж.к. Младост 1, в който навремето се провеждаха дисидентските сбирки на философския кръжок.<br /> <br /> Последните години от живота на проф. Николай Василев бяха неразривно свързани с дейността на Клуб &quot;1-ви ноември&quot;, сдружение на изтъкнати и национално отговорни български интелектуалци. Дейността на клуба от своя страна в голяма степен зависеше от позицията, характера и безкомпромисността на проф. Н. Василев. Трудно ми е да изброя всички съществени въпроси, по които членовете на клуба и той специално, като негов председател, сме вземали отношение - ще спомена искането до гл. прокурор (оставено без отговор) за отстраняване от длъжност и разследване криминалната дейност на мутрите Бойко Борисов и Цветан Цветанов, искането за отзоваване посланика на САЩ Дж. Уорлик, принципната позиция за национално помирение и срещу дивашкия антикомунизъм, поддържан от антибългарските сили и т.н. Не мога да отмина принципната му подкрепа за справедливата борба на сирийския народ срещу външната агресия и тероризма, противопоставянето му срещу насажданите отвън псевдо протестни движения и &quot;ранобудни студенти&quot; в България. До последния си дъх той беше неукротим граждански активист и борец с безкрайно чиста съвест. Това е, което не се каза достатъчно ясно за проф. Николай Василев. Наш дълг е да го припомним на обществото&quot;.<br /> <br /> <br /> <br /> <br />