Съдебна реформа за лична употреба (на Хр. Иванов): Политизиране, поляризиране, политизация в проекта за нов Закона за съдебната власт

Симбиозата между политици и магистрати води до образуването на мощни кръгове за влияние и зависимости в съдебната власт. Това обобщава едно от последните социологически проучвания на обществените нагласи.

Българските политици обаче явно не са успели да го прочетат внимателно и да си извлекат подобен извод, съдейки от представения от Министерство на правосъдието за обществено обсъждане с няколко часа разлика проект за изцяло нов Закон за съдебната власт (ЗСВ).

Широко обсъжданият нов устройствен закон беше донякъде трепетно чакан от цялата юридическа общност, тъй като се явява продължение на промените в Конституцията, влезли в сила през декември 2023 г.

Съдържанието му обаче, сходно на самите промени в Конституцията, не предизвиква особен възторг, а само буди допълнително вече споделените от редица изтъкнати юристи притеснения, че властимащите ни ще постигнат единствено политизиране на съдебната власт, за да стане тя, така да се каже, по-лесно моделируема.

Ако се загледаме в съдържанието на самите предложения на Министерство на правосъдието, ще установим с неохота, че те всъщност  натрапчиво напомнят за овладяване на съдебната власт и употребата й за лични цели, през призмата на продължаване на съдебната реформа.

Мантра, прокарвана активно вече над десетилетие от Христо Иванов, в различните му качества - на НПО-активист, на министър на правосъдието или на политик. Най-общо съществените промени в ЗСВ както беше предварително заявено засягат функциите и правомощията на вече отделните Висш съдебен съвет (ВСС) и Висш прокурорски съвет (ВПС) (чието разделяне може да се окаже и противоконституционно, тъй като в КС има висящо дело по въпроса), правомощията на главния прокурор, процедурите за повишаване, провеждане на конкурси в съдебната власт, назначаването и освобождаването на тримата големи (председателите на ВКС и ВАС и главния прокурор) и членовете на ВСС и ВПС.

Останалото са по-скоро козметични промени.

Най-мекото обобщение на предложените от Министерството промени в ЗСВ обаче може да се изрази така: Политизиране, поляризиране, политизация.

Политизиране на двата кадрови органа – особено този на прокурорите и следователите, опити за поляризиране между магистратите вътре в системата с почти невъзможни за покриване процедури за провеждане на конкурси за назначаване и повишаване и политизация – на цялото правосъдие в България.

Да видим например какво е заложено като възможност за номиниране на членове на двата най-важни за съдебната власт органа – ВСС и ВПС, които и преди, и сега ще са единствените с право пряко и законно да кадруват в системата.

Такова право вече ще имат не само представителите на съдебната власт и Народното събрание, но и забележете – представители на Висшия адвокатски съвет, както и „юридически лица с нестопанска цел в обществена полза, които най-малко пет години са работили активно и имат доказан опит в областта на съдебната реформа, на превенцията и противодействието на корупцията или в сферата на медийния плурализъм“.

Последните две категории номиниращи – адвокатите и НПО-тата, ще посочват лично на депутатите кой искат да влезе в съдийския и в прокурорския съвет, като това може да е всякакъв юрист, без изискване да е магистрат, стига да отговаря на няколко предварително заложени напълно формални критерия.

Иначе казано - адвокати и представители на НПО-та ще избират членовете на двата съвета, а те от своя страна ще назначават прокурорите и съдиите, които да правораздават.

В прокурорския съвет пък допълнително е заложено да има цели шестима от общо десет члена, пряко назначени именно от Народното събрание и едва трима избрани пряко от професионалната квота на прокурорите и следователите.

Отделно самите прокурори и следователи вече няма да могат да бъдат номинирани от депутатите за членове нито на ВПС, нито на ВСС. Имената могат да са на всякакви други юристи, но не и на магистрати. Удобно нали? А дали е и дискриминационно би следвало да се провери от компетентен орган.

А сега да си припомним отново резултатите от проучването на „Алфа Рисърч“ и да си представим как кръговете на покойния Мартин Божанов – Нотариуса и безследно изчезналия Петьо Еврото ще бъдат възпрени да се роят в съдебната власт.

Това, за което настояват същите тези политици вече близо месец в нарочна временна комисия, а сега като че ли волно или неволно само отварят пътя за множене  на тези, а и по-невъобразими практики.

Може би като се позволи на адвокатите им директно да номинират през политиците свои хора в двата съвета? Или може би през неправителствени организации, които и от сега можем да предположим, че ще се въртят между 3-4 добре известни НПО-та, чиито представители през последните години успяха да се внедрят дори и във властта.

Капан щраква и в играта с кворумите, които според новия ЗСВ се изискват за отстраняване от длъжност на „тримата големи“ и на членовете на двата магистратски съвета. За председателите на ВКС и ВАС ще трябват 10 гласа на членове на Висшия съдийски съвет (от общо 15) за освобождаване от длъжност, а за главния прокурор – 7 от 10.

Такова е и съотношението в процедурата по освобождаване от длъжност на самите членове на ВСС и ВПС – 10 на 7. Нека сега си припомним, че шест от седемте членове на ВПС ще бъдат представители на Народното събрание, на адвокатурата или на НПО-тата близки до властта.

Колко трудно би им било да съберат точно 7 гласа, за да си изберат или освободят главен прокурор? Или да си подменят евентуално неудобни членове на самия прокурорски съвет?

Всички тези цъкащи бомби не са със закъснител – почти всички оповестени промени в ЗСВ бяха предварително лансирани и от правосъдния министър Атанас Славов, и от неправителствения сектор в лицето на отбрани организации като „Правосъдие за всеки“, БИПИ, Антикорупционния фонд, ССБ, които случайно или не се оказаха в единомислие по най-важните пунктове.

И случайно, точно те ще могат да номинират членове на бъдещите кадрови органи на съдебната власт. Мечта, която Христо Иванов преследва от поне три петилетки. Нямаше нужда от толкова усилия, най-добре ще бъде членовете на кадровите органи да се определят от Управителния съвет на Съюза на съдиите в България и от самия Христо Иванов.

Да познаем ли и кои ще са номинираните - Йонко Грозев, Георги Атанасов, Андрей Янкулов и прочие.

Бързането и нетърпението да се обяви пред камерите, че „работата е свършена“ обаче явно надделява над здравия разум и балансираното законотворчество, тъй като по отношение и на скандално високия брой представители на политическата класа във Висшия прокурорски съвет, и по отношение на самото разделяне на кадровия орган, почти всички авторитетни представители на юридическата общност вече се изказаха меко казано негативно.

И въпреки това тези предложения фигурират в новия закон, без оглед на мнението на експертите, а и на самите магистрати.

Нищо ново, все пак да не забравяме, че ръководството на правосъдното министерство е излъчено от Христо Иванов и върхушката на ССБ - в лицето на министъра Славов и на неговия заместник Емил Дечев, съдия от СГС и дългогодишен член на ръководството на политизираната съдийска организация. 

Бързата работа е срам за майстора - е казал народът, а го видяхме и на практика с промените в Конституцията, които тепърва КС ще разсъблича дреха по дреха, и които се наложи спешно да бъдат поправяни дни след като бяха приети, а после пак връщани в изходно положение. Ако и този път обаче направим същата грешка – приоритетите в правосъдието да бъдат подменени, резултат може и да е необратим.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук